Слeд падането на царизма през март в Русия е създадено временно правителство, което да подготви избори. Поради разногласията около формата на държавно управление, кабинетът на дворянина Георгий Лвов бави изборите. Междувременно той взима две решения: за продължаване на руското участие в Първата световна война и за отлагане на поземлената реформа. Решенията силно разколебават доверието на обществото и стимулират енергията му за радикални действия.

От ситуацията се възползва Владимир Ленин, който изтъква, че правителството не е избрано по демократичен път за разлика от съветите.

Веднага след Февруарската революция съвети възникват първо в Петроград, Москва и други големи градове, а впоследствие и в цялата страна. Те са групови представителства, избрани с гласуване от работници, войници, моряци. Ленин издига лозунга "Цялата власт - на съветите" ("Вся власть советам!") и така печели обществена подкрепа за болшевиките.

Влияние върху обществените нагласи оказват и икономическите трудности, функция от политическата нестабилност в страната и от войната. През юни 1917 г. руската армия предприема офанзива срещу германските войски, но тя завършва с поражение. Това въздейства негативно на бойния дух на фронта, все повече войници дезертират.

Снимка: Павел Семьонович Жуков

Болшевиките са лявото крило на Руската социалдемократическа работническа партия от 1903 г. През пролетта на 1917 г. се отделят в самостоятелна сила РСДРП (болшевики). Идеите им почиват върху марксизма, но не отчитат необходимостта от развит капитализъм като база за успеха на социализма. Застъпват тезата за масово революционно движение, което може да извоюва властта с въоръжено въстание и да изгради социалистическа държава.

След Февруарската революция болшевиките са все още относително слаба политическа сила. Икономическата криза и събитията през лятото на 1917 г. им дават шанс да развият тактика, която ще ги доведе до успеха. Ленин е с амбицията да засили болшевишкото влияние в съветите. Целта му е партията да получи контрол над Петроградския съвет и да завземе властта от негово име. Същият план за действие се предвижда и в другите градове.

Като се съобразява с исканията на народа, болшевишкият лидер обещава "мир, хляб и земя". Така партията, която има подкрепа предимно в индустриалните райони, спечелва и известно доверие сред бедното селячество, от което се очаква да остане поне неутрално по време на болшевишкия поход към властта.

С провала на руската армия на фронта през юни, войниците са разколебани и изпадат все по-често под влиянието на болшевишките идеи. На това разчита Ленин, когато през юли повежда бунт за завземане на властта в Петроград. Очакваната подкрепа е недостатъчна.

Бунтът е потушен от военните, лоялни на временното правителство. На 7 юли /20 юли - нов стил/ министърът на армията и военноморския флот Александър Керенски поема поста министър-председател.

С коалиционния кабинет той се опитва да получи широка подкрепа от буржоазията и по-либерално настроените социалдемократи. Преди всичко разозръжава работниците и разформирова полкове, участвали в юлските демонстрации или симпатизиращи на левите социалисти. Прави някои реформи: възстановява смъртната присъда за дезертьорство от фронта, емитира нови парични банкноти и назначава за главнокомандващ на Генералния щаб генерала от пехотата Лавър Корнилов.

Снимка: http://russiapedia.rt.com

През август ген. Лавър Корнилов прави опит за военнен преврат. Части, предвождани от негови лоялни офицери, настъпват към Петроград. Временното правителство на Керенски се оказва безсилно да опази столицата. Отваря се нова възможност за болшевиките да заемат активна позиция: те оглавяват отбраната на града. Превратаджиите са отблъснати.

Снимка: С. П. Мелгунов, Мартенските дни на 1917 г.

Подкрепата за болшевишката партия, спасила Петроград от метежниците, расте бързо. До септември тя вече е овладяла Петроградския съвет - първостепенна цел на Ленин в перспективата за установяване на пролетарско управление. Управляващата коалиция отслабена и губи контрол върху армията. Ленин е убеден, че е назрял моментът, в който съветите да завземат управлението.

За ноември в Петроград е насрочен Общоруски конгрес на съветите. Ако дотогава болшевиките успеят да завоюват властта, те биха могли да претендират, че го правят от името на съветите. Изчака ли се да бъде избрано новото Законодателно събрание - първият реален руски парламент, властта на съветите, респективно на болшевиките, може да бъде оспорена. Съществува и опасност от нов военен преврат. Не трябва да се губи време.

Превземането на Петроград от революционните сили е организирано от сподвижника на Ленин, Лев Троцки. На 24 октомври части на Червената гвардия поемат контрола над столицата: всички възлови обекти - административни сгради, електростанции, ж.п. гари и депа, мостове са в ръцете на болшевиките. На тяхна страна са преминали военнослужещи и моряци.

Малкият Николаевски дворец след обстрела на болшевиките

Около 21.40 часа на 25 октомври /7 ноември - нов стил/ крайцера "Аврора" произвежда халосен залп, с който да въздейства на защитниците на Зимния дворец, където е седалището на временното коалиционно правителство. Според някои историци този залп дава сигнал за щурма на болшевиките. Други определят неговото начало в 21.00 часа. Дворецът е завзет, а членовете на кабинета арестувани.

Щурмът на Зимния дворец в кадър от филма "Октомври" (1927). Снимката е част от публичния домейн на Русия, използвана чрез Wikimedia Commons

Ленин провъзгласява новата власт на съветите. Всеруският конгрес на съветите одобрява свалянето на временния кабинет и съставя правителство - Съвет на народните комисари, оглавявано от Ленин. Конгресът приема два декрета - за мира и за земята, Декларация за правата на народите на Русия и постановление за отмяна на смъртната присъда.

Болшевишката революция е факт. Защитата на нейните завоевания ще продължи в разразилата се Гражданска война чак до октомври 1922 г., а в отделни райони и до юни 1923 г.

Известна представа за тази война дава следващият архивен видеоматериал.

Десетилетия наред причините, следствията, както и времевите рамки на Октомврийската революция ще бъдат предмет на горещи дискусии сред историците. Оценките за нея и нейните лидери ще се лутат между крайности - от версиите за световна конспирация и германска намеса до чистосърдечната вяра, че пролетариатът е осъзнал ролята си и сам е извоювал своята свобода и власт.

Кадри от филмов архив за историята на Санкт Петербург ни връщат към онези бурни октомврийски дни

Колкото и противоречиви да са определенията за руския октомври от 1917 г., неоспорима остава истината, че той промени световния политически пейзаж за дълги години напред.

Един американски журналист - Джон Рийд, свидетел на събитията в Русия, ще напише за тях книгата "Десет дни, които разтърсиха света".

Автор: Анна Долапчиева

Източник на видеоматериалите: Reuters Media Archives

Източник на снимките: Публичният домейн на Русия чрез Wikimedia Commons

Още по темата:

100 години по-късно. Първата революция в Русия (1905-1907)

Сто години по-късно. Февруарската революция в Русия