100 години по-късно. Първата революция в Русия (1905-1907)

В началото на миналия век Русия е разнебитена империя с многобройно селячество и бавно растяща прослойка от индустриални работници. През втората половина на 19 век, когато из Европа триумфира индустриалната революция, в огромната страна на изток току-що са отменили крепостничеството - феодална форма, на запад изчезнала с настъпването на Ренесанса. Свободните руски селяни получават права, включително да се сдружават, а това им отрежда роля в последващи събития, разтърсили света.

Индустриализацията в Русия настъпва с болезнени социални и политически промени. Преходът към индустриално общество буксува поради рязкото нарастване на населението, слабите земеделски реколти и поредицата скъпоструващи военни авантюри, започнала с Кримската война в (1854 -1856). От 1890 до 1910 година населението на Санкт Петербург и Москва нараства двойно: създава се нова класа на работниците, но при тежки трудови и битови условия.

В утрото на новия век недоимък и глад довеждат работничеството до взривоопасно недоволство.

В един януарски ден на 1905 многолюдно шествие се отправя към Зимния дворец с петиция до царя. В нея 150 хиляди души настояват за 8-часов работен ден, по-висока надница, по-добри условия на труд, общо избирателно право и прекратяване на Руско – японската война. По пътя войници от императорската армия избиват стотици протестиращи. Убити или ранени са над 1000 души.

Видео в YouTube описва клането на мирни демонстранти, влязло в историята като "кървавата неделя". То подпалва бунтове и стачки в цялата страна. Така избухва Януарската революция от 1905 година. Тя се изразява в масови протестни акции на поданиците срещу царската власт в продължение на година и половина. Бунтовниците в армията и флота настояват за сваляне на монархията и установяване на „демократично народно управление“.

Трупащото се напрежение между поданиците и императора, особено с общата едноседмична стачка през октомври, обхванала над 2 милиона души, принуждава Николай Втори на отстъпки. Той обещава широко обществено представителство в държавната власт. По неговата воля в края на месеца е обнародван Манифест за усъвършенстване на държавното устройство (Октомврийски манифест). Този законодателен акт на Върховната власт на Руската империя е исторически пробив: разпределя законодателната власт между монарха и събранието от представители, наречено Държавна дума. И още: манифестът обещава на руснаците граждански свободи - на лична неприкосновеност, на съвестта, словото, събранията и сдруженията.

На снимката: Откриване на сесията на руския парламент на 27 април /10 май/ 1906 г.

С Октомврийския манифест и с указа на Николай Втори от август същата година "За учредяване на Държавната дума" се основава руският парламент. Без неговото одобрение не може да влезе в сила нито един закон. Същевременно се запазва правото на императора да разпуска думата или да блокира нейни решения чрез вето. Още един манифест, от февруари 1906 г., определя начините на законодателно взаимодействие на органите на властта и превръща Държавния съвет на Руската империя в своеобразна горна камара на парламента. Първата сесия на Държавната дума и Държавния съвет е на 10 май 1906 год. /нов стил/ в Зимния дворец.

На снимката: Картината на Иля Репин - Демонстрацията на 17 октомври 1905 г.

Всеобщото недоволство от условията на живот и труд изкристализира в множеството бунтове и въстания в цяла Русия. Революционният дух е обзел различни обществени слоеве: работници, селяни, моряци, държавни служитери, военнослужещи. В ход е политическо осъзнаване на обществото. Редом със социалните искания вече се поставят и политически, вдъхновени от модерните за времето идеи.

Автор: Анна Долапчиева

Източник на снимките: Публичният домейн на Русия и Публичният домейн на САЩ чрез Wikimedia

Източник на видеото: YouTube

Четете още в рубриката "В ретроспекция" на секция "Мултимедия"

По темата:

100 години по-късно. Февруарската революция в Русия

100 години по-късно. Октомврийската революция 1917

Расте влиянието на руската социалдемокрация, която има свои представители в Държавната дума. На политическата сцена се утвърждава идеологът на болшевизма Владимир Улянов (Ленин).Той развива тезата за необходимостта от хегемония на пролетариата, която да се постигне с въстание. Социалдемократическата партия постепенно засилва влиянието си и върху селяните и се готви за въоръжена борба.

С манифест през юни 1907 година Николай Втори разпуска Държавната дума и променя условията за избор на депутатите. Членовете на социалдемократическата фракция са арестувани. Третоюнският преврат (както са известни тези исторически събития) слага край на първата руска революция.

В следващите години политико-икономическата обстановка в империята ще се влошава, а социалните различия ще се задълбочават. Така ще положат почвата за още по-радикални революционни действия, белязали съдбовната 1917 година.