100 години по-късно. Февруарската революция в Русия

Русия посреща 1917 година разкъсвана от социални противоречия, с правителство неспособно да овладее корупцията и бедността. Недоволството от управлението завладява все по-широки слоеве от населението - част от буржоазията и интелигенцията. На много места расте етническото напрежение - малки народностни общности въстават срещу короната. В политиката Държавната дума остава безгласна, тъй като царят я разпуска, когато депутатите оспорват неговата воля.

15:34, 05.11.2017

Най-болезнените изпитания за царския режим са свързани не толкова с вътрешните трудности, колкото с топящата се мощ на руската армия по бойните полета на Европа. Влязла в Първата световна война през 1914 година в подкрепа на Сърбия, три години по-късно Русия е изтерзана от военни поражения с хиляди жертви. Недостиг на оръжие, глад и загуба на боен дух разяждат редиците на войската. Храните и горивото не стигат и в тила, икономиката е спряла, а инфлацията расте.

През 1915 г. Николай Втори заминава за фронта, за да поеме командването на армията. От този момент сред управляващата върхушка в Петроград /прекръстен от Санкт Петербург предишната година/ започват интриги и боричкания. Дворянството недолюбва императрицата Александра заради германския ѝ произход, подозира я в недобросъвестна намеса в държавните дела. Доверието в Романовата династия е сринато. Вече не само радикални, но и доскоро умерени среди в руското общество виждат спасението в събарянето на царската власт.

Във видеото: Император Николай Втори прави преглед на руските войски на фронта. Последните кадри показват британски войници в строй.

Февруарската революция избухва на 23 февруари 1917 година /по Юлианския календар/ - 8 март по нов стил. Започва с демонстрация на работнички в Петроград. В мразовития ден те чакат на опашка за хляб, но той не достига. Възникналите безредици прерастват протестни шествия, които изпълват улиците на Петроград. Исканията на жените са за хляб и за по-добър живот. Към тях се присъединяват и стачкуващи работници. Издигат се лозунги за сваляне на царския режим и прекратяване на войната. Стига се до сблъсъци с полицията, но демонстрантите отказват да се разотидат. Три дни по-късно на войските от Петроградския гарнизон е заповядано да потушат въстанието. Има убити.

Въпреки това улиците остават пълни с бунтуващи се хора. Войниците са разколебани, отказват да изпълняват заповедите на командирите и преминават на страната на протестиращите. Властта е неспособна да се справи с народното недоволство.

Знаменският площад в Петроград, февруари 1917 г.





Архивна снимка, собственост на Държавния музей на политическата история на Русия и част от публичния домейн на Руската федерация, показва Знаменския площад в Петроград по време на Февруарската революция.

За да успокои ситуацията, на 12 март /нов стил/ Държавната дума поема управлението: назначава временно правителство и огласява своя програма за човешките права: свобода на изразяването, равенство пред закона, право на сдружаване и на стачки. Депутатите отхвърлят възможността за насилствена социална революция. Броени дни след това император Николай Втори абдикира. Това е краят ня владичеството на династията Романови, управлявала Русия три века - от март 1613 година.

Във видеото: След абдикацията Николай Втори пристига със семейството си в Царское село, където остава под домашен арест

Историците определят революцията от февруари 1917 година като буржоазно-демократична. Монархът се отказва от престола, отказва короната и неговият по-малък брат Михаил. Пада монархията. Събитието е историческо, но не и непосредствен принос на разбунтувалите се маси, а резултат от поредица фактори и натрупвания в предишните две десетилетия.

След премахването на самодържавието се налага да бъде определена формата на държавно устройство - монархия или република - с учредително събрание. Въпросът за властта обаче остава открит. Либералите искат конституционна монархия, социалдемократите - република. В социалдемократическата партия настъпват противоречия относно възможността за коалиция с дясното правителство. Това разделя партията на меншевики, склонни да се коалират, и болшевики - които настояват за изцяло нова, пролетарска република.

Извън политическите сили, хората на Русия и този път, както след революцията от 1905 година, остават с неосъществени цели. Селяните, както и преди, се нуждаят от земя, а работниците - от хуманно трудово законодателство и демократично управление. Животът им става все по-тежък. Умората и изтощението от войната обхваща градове и села. Най-силно е отчаянието в армията. Временният кабинет не дава и дума да се чуе за оттегляне на Русия от войната.

Във видеото: Много хилядно множество - революционери и граждани приветстват в Москва министър-председателя Александър Керенски

През юли Керенски става председател на второто Временно правителство на Русия, което ще просъществува до завземането на властта от болшевиките на 24 срещу 25 октомври /6-7 ноември по Грегорианския календар/ 1917 г.

Видео в YouTube дава по-пълна представа за Февруарската революция от 1917 година.


Автор: Анна Долапчиева

Източник на видеоматериалите: Reuters Media Archives

Източник на снимките: Публичният домейн на Русия чрез Wikimedia Commons

Още по темата:

100 години по-късно. Първата революция в Русия (1905-1907)

100 години по-късно. Октомврийската революция 1917


Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад