"Един гигантски скок на човечеството" - полетът на "Аполо 11"

75 часа 49 минути и 50 секунди след като ракетата-носител се отделя от стартовата площадка 39А космическият кораб „Аполо 11“ навлиза в орбита около Луната. До този момент полетът върви добре. Два часа и 45 минути след началото и след няколко обиколки около Земята двете степени на „Сатурн V“ отпращат кораба към Луната. След още 40 минути „Аполо 11“ (командния модул „Колумбия“ и агрегатния отсек) се отделя от третата степен на ракетата и маневрира, за да захване лунния модул „Ийгъл“ и да го извади от сегмента с третата степен. Вече скачени, трите модула се насочват към целта - Луната! Траекторията се оказва достатъчно прецизна и екипажът прави само една от предвидените няколко корекции на полета. На третия ден пилотът на лунния модул Бъз Олдрин и командирът Нийл Армстронг правят предварителен оглед на модула. Астронавтите излъчват по телевизията част от работата си.

100 часа и 40 минути след старта мисията навлиза в решаваща част. Точен пътеводител няма, а очакването на неизвестното оставя много малко място за шеги. Облекли скафандрите, астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин влизат в лунния модул, отделят се от космическия кораб и потеглят към Луната. След още два часа „Ийгъл“ каца на лунната повърхност. Докато летят към набелязаното за кацане място, Армстронг забелязва, че се движат малко по-бързо от предвиденото и решава да премине на частично ръчно управление, за да не се отдалечат много от набелязания район на прилуняване. Но не е само скоростта, която изпитва нервите им. Компютърът индикира претоварване, но от Земята успокояват астронавтите, че могат да продължат полета. Армстронг вижда, че се насочват към каменист терен и започва да търси по-подходящ район за кацане.

Във видеото: кадри от приближаването на лунния модул към повръхността на Луната.

На 20 юли в 3 часа и 17 минути следобед, след 102 часа, 45 минути и 40 секунди, астронавтите кацат на спътника на Земята. До историческата първа крачка на повърхността обаче има още 6 часа. Когато съобщава на Земята, че са кацнали успешно Нийл Армстронг вместо да каже „Морето на спокойствието“, както е името на мястото, произнася репликата „Хюстън, тук е База „Спокойствие“. „Ийгъл“ кацна“. В това време Майкъл Колинс остава на орбита в командния модул. Той ще трябва да прибере колегите си когато приключат работа на Луната.

По програма след като вече са на повърхността, астронавтите имат пет часа за сън. Пробвай обаче да заспиш в такъв момент! И Армстронг и Олдрин започват да се готвят за излизането по-рано. Подготовката отнема три часа и половина вместо предвидените два часа. Кой ще стъпи пръв на спътника на планетата ни е решено още на Земята. Няколко фактора оформят решението – разположението на екипажа в модула (кой къде се намира спрямо люка); фактът, че Армстронг е цивилен, а другите двама астронавти са военни; самият характер на командира на полета също е взет предвид. На пресконференция през април е обявено, че Нийл Армстронг ще стъпи първи на Луната.

Във видеото: Първите крачки на Армстронг на Луната

Двамата астронавти започват излизането на 109-тия час от началото на мисията от Кейп Канаверал. Минават 17 минути – дълги, но и изпълнени с внимателни действия, преди Нийл Армстронг да стъпи с левия си крак повърхността и да произнесе думите, които днес всеки знае наизуст „Една малка стъпка на човек, един гигантски скок на човечеството“. Телевизионна камера, монтирана специално за целта, улавя историческия момент и го изпраща на Земята, където милиони хора гледат на живо как се твори история. Армстронг прави няколко колебливи крачки – все пак, това е непознат терен, а гравитацията е шест пъти по-слаба от тази на Земята - и се заема с най-непосредствените задачи. Той прави снимки на района и лунния модул и взема първите проби, в случай че се наложи спешно да тръгнат обратно. След малко и Олдрин слиза при него. Докато се измъква през люка, Бъз си говори „Сега искам да... затворя частично люка и да гледам да не го заключа“, на което Нийл отвръща „Това е една особено добра мисъл“. Двамата се залавят за работа. Първо откриват „официално“ паметна плоча, прикрепена към онази част на модула, който ще остане на Луната. На плочата пише „Тук хора от планетата Земя стъпиха на Луната, юли 1969 сл. Хр. Дойдохме с мир от цялото човечество“ (Here men from the planet Earth first set foot upon the Moon, July 1969 A.D. We came in peace for all mankind). Преместват телевизионната камера на 20-тина метра от “Ийгъл” така, че хората да виждат всички техни действия. Камерата предава сигнал на Земята и милиони зрители гледат най-голямото телевизионно предаване на живо. Астронавтите започват експеримент за изследване на слънчевия вятър.

Във видеото: издигането на американското знаме

На 20 и 21 юли 1969 година на двамата астронавти определено не им е до вероятни бъдещи догадки. Те фотографират мястото, където са кацнали, и провеждат запланувани експерименти, вземат проби от повърхността, изучават почвата – така се появява и снимката с отпечатък от обувка. Армстронг и Олдрин пробват различни начини на придвижване при гравитация 6 пъти по-слаба от земното притегляне. Движат се насам-натам. Очакванията са, че портативните животоспасяващи комплекси в раниците на гърба им ще ги дърпат назад, но това не се оказва сериозен проблем. Накрая от Земята им нареждат да застанат пред камерата. Астронавтите се спират „в кадър“ и провеждат кратък разговор с президента Никсън.

Общо първият престой на хора на Луната продължава 21 часа. Армстронг и Олдрин изпълняват предвидената програма и се връщат в модула с повече от 20 килограма с проби, парчета от скали и други материали за изследване. Без да броим заснетите фотоленти и телевизионното предаване на живо от Луната. Вече на влизане в модула, в последния момент се сещат и оставят на Луната възпоменателни предмети. Сред тях са диск със записани поздравления от 73 световни лидери, емблемата на „Аполо 1“ в памет на своите колеги – екипажът, който загива докато тренира за първия полет. Оставят и два съветски медала. Те са в памет на Юрий Гагарин, загинал предната година, и на космонавта Владимир Комаров, който загива при полета си със „Союз 1“.

Половин век по-късно, днес се водят почти лингвистични спорове как точно е казал Нийл Армстронг изречението за „малката крачка на човек“. Никой обаче никога не оспорва втората част от неговата историческа реплика когато стъпва на Луната - „Един гигантски скок за човечеството“.

Вижте още:

"50 години от стъпването на човека на Луната"

"Проф. Виден Табаков – българският учен в програмата "Аполо"

Космонавтът Георги Иванов: за Едуин "Бъз" Олдрин, Луната и Марс

Във видеото: "Сбогом на Луната"

Преди окончателно да затворят люка и да херметизират модула, Армстронг и Олдрин оставят на Луната и част от екипировката си, която вече няма да им трябва - портативните животоспасяващи комплекси, ботушите, с които са ходили на повърхността и някои други неща. В тясното пространство на борда Олдрин без да иска поврежда един прекъсвач, който обаче е важен за работата на двигателя за връщане. ОК, инженерната подготовка си казва думата – прекъсвачът е поправен с подръчни средства. Двамата астронавти се настаняват в сегмента, който не след дълго трябва да ги отведе на „Аполо“ и .... и сега е време за почивка и сън. След натоварен работен ден астронавтите прекарват и една нощ на Луната. Дотук добре, но остава още един рисков момент - „ще ги пусне ли земният спътник обратно“? На 21 юли, 124 часа след началото на мисията, модулът се отделя от повърхността и след още 3 часа и 41 минути се скачва с „Аполо 11“, където ги чака Майкъл Колинс. Остава само едно нещо – пътят към дома. След 8 дни полет в космоса, 195 часа до Луната и обратно „Аполо 11“ се приводнява в океана 10 минути преди 12 часа на обяд.