50 години от стъпването на човека на Луната

Или как „Тръгнахме“ („Поехали“) и направихме "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..." по думите на Нийл Армстронг, изречени когато астронавтът стъпва на Луната.

60-те години на 20-ти век. Студената война е в разгара си, белязана от Карибската криза и Берлинската стена. Войната във Виетнам набира скорост. Битълс манията е във вихъра си. 1968-ма неумолимо приближава – с Пражката пролет и със студентските вълнения във Франция. Уудсток също е там някъде зад ъгъла.

В Москва властва Хрушчов. Джон Кенеди печели сърцата на американците и влиза в Белия дом. Линдън Джонсън наследява Кенеди след трагедията в Далас. Брежнев сваля Хрушчов и застава вместо него на трибуната на Червения площад. Никсън „си го връща“ на Джонсън за това, че на времето губи президентските избори от Кенеди.

Съветският съюз и Съединените щати се борят за надмощие. Сблъсъкът е идеологически и политически, надпреварата е в икономиката, в науката и технологиите. След като СССР изстрелват първия спътник и първи изпращат човек в космоса, на 12 септември 1962 година в Хюстън, щата Тексас, президентът на САЩ Джон Кенеди заявява „Ние избираме да отидем на Луната“ ("We choose to go to the Moon").

През цялото десетилетие двете суперсили се надпреварват и в овладяването на космоса. И СССР, и САЩ вървят по сходен път в развитието на космическите технологии.

САЩ разработват програмата „Аполо“. Известна още като „Проектът Аполо“ на НАСА, програмата е в сила от 1961 до 1973 година.

Около 400 000 души от 20 000 компании и университети са ангажирани в една или друга степен в програмата „Аполо“ по различно време. Сред екипа от водещи учени е и българският инженер Виден Табаков. Получил образованието си в Германия и Чехия преди и по време на Втората световна война, Виден Табаков се присъединява към екипа от разработчици по покана на Вернер фон Браун – германския учен. По време на войната той работи по ракетното оръжие „Фау-2“ на хитлеристка Германия, а по-късно е водеща фигура в американската космическа програма. Екипът на Фон Браун създава ракетата Сатурн, с която се изстрелват космическите кораби в полетите за Луната. С такава ракета полита и „Аполо-11“.

Финансирането на проекта е 25 милиарда и 400 милиона долара. Това са 153 милиарда долара по цени и паритет на щатската валута от 2018 година. Средствата включват всички разходи – в това число и инженерните решения за ракетите, които да изведат на орбита летателните апарати, а те на свой ред трябва да стигнат до Луната, да кацнат на нея и да върнат след това екипажите живи на Земята. Последното е особено важно, тъй като през годините при тренировки и изпитания в рамките на различни космически програми загиват и американски астронавти, и съветски космонавти.

През януари 1967 тримата астронавти, които са готвени за първата мисия „Аполо“, загиват при предстартови тестове, когато пожар избухва в командния модул. Минава известно време преди НАСА отново да даде разрешение да продължи работата по пилотираните космически полети. Следващата мисия е номерирана като „Аполо 4“ (Няма „Аполо 2“ и „Аполо 3“).

През ноември 1967 година е оповестен и първият състав на екипажа, който ще извърши полета с кацането на Луната. Това са астронавтите Нийл Армстронг, Джеймс Лоувъл и Едуин Олдрин. Междувременно се оказва, че друг астронавт - Майкъл Колинс, който е готвен да участва в един от подготвителните полети за основната мисия - „Аполо 8“, има проблем в гръбнака. Налага се вместо Колинс Лоувъл да лети на „Аполо 8“, а Колинс е прехвърлен в екипажа на „Аполо 11“ с идеята, че ще бъде годен да лети.

Цялата решаваща мисия се тества до последния детайл с поредица от предварителни полети.

Полетът на „Аполо 6“ през 1968 година вече се смята за успех, въпреки че третата степен не се включва. През октомври същата година „Аполо 7“ излита вече с трима астронавти на борда. Този полет трябва да покаже как работят командният модул и апаратният отсек, способността летателните апарати да се срещнат в космоса и да се демонстрират възможностите за телевизионни предавания на живо от космоса. Като цяло полетът минава добре, изпитанията оправдават очакванията. Ако има някакъв сериозен проблем, с който се сблъскват и тримата астронавти – командирът Уолтър Шира, пилотът на командния модул Дон Ийзъл и пилотът на лунния модул Уолтър Кънингам, то това е настинката, от която се разболяват и тримата. Поради липсата на гравитация запушеният нос може да създаде доста неприятни преживявания.

„Аполо 8“ излита в космоса на 21 декември 1968 година и възпроизвежда полета до Луната, но без кацането. Тримата астронавти Франк Борман, Джеймс Лоувъл, заменил Майкъл Колинс, и Уилям Андерс са първите земляни, които виждат обратната страна на Луната. Една от задачите им е да направят корекции по време на полета. Пилотът на командния модул Лоувъл по-късно ще се окаже командир на изпълнения с перипетии полет на „Аполо 13“. При този полет той ще трябва да използва всичките си знания за корекции и траектория на полета за гравитацията на Луната, за да се върне „Аполо 13“ на Земята. Но на „Аполо 8“ всичко е нормално.

„Аполо 9“ излита на 3 март 1969 година. Задачата на екипажа е да тества доколко лунният модел може да бъде самодостатъчен космически апарат, който работи самостоятелно от кораба-майка. Основният момент в летателния план е да се изтества срещата на лунния модул с командния модул и скачването им на орбита. Проведени са и поредица от изпитания на двигателите.

„Аполо 10“ е последната мисия, нещо като генерална репетиция: включени са всички компоненти на един полет до Луната с изключение на кацането на спътника на Земята. След 76 часа командирът Томас Стафорд, пилотът на лунния модул Юджийн Сърман и пилотът на командния модул Джон Янг навлизат в орбитален полет около Луната. Станфорд и Сърман влизат в лунния модул, за да го тестват в самостоятелен полет. Те прелитат над едно от потенциалните места за кацане – Морето на спокойствието. Астронавтите изпробват двигателите са спускане и излитане, освен това изпращат и първите цветни телевизионни кадри на лунната повърхност. Сърман по-късно ще се окаже командир на последния екипаж, кацнал на Луната.

Така, стъпка по стъпка НАСА се приближава към постигане на целта си – „американски астронавти да кацнат на Луната и да се върнат“.

На 16 юли 1969 година от космодрума в Кейп Канаверал ракета „Сатурн V“ извежда в орбита космическия кораб „Аполо 11“ с астронавтите Нийл Амстронг – командир на мисията, пилотът на лунния модел Едуин „Бъз“ Олдрин и пилотът на командния модул Майкъл Колинс.

Вижте още

"Проф. Виден Табаков – българският учен в програмата "Аполо"

"Един гигантски скок на човечеството" - полетът на "Аполо 11"

Космонавтът Георги Иванов: за Едуин "Бъз" Олдрин, Луната и Марс

Бележка: В материала са използвани архивни кадри от международния информационен видеообмен.