Спомен за Знамето. 140 години от Руско-турската война (1877-1878 г.)
(поредица "140 години от Руско-турската война (1877-1878)")"Да възкръсне Бог и да се разпилеят враговете Му!" В нашата история Самарското знаме е синоним на героизъм и саможертва, на българската борба за свобода и на Опълчението - зараждащото се храбро българско войнство. То поставя началото на историческата армейска традиция българско бойно знаме да не попада в плен. Знамето легенда е единственото в българската история, наградено с орден "За храброст".
През 1875 година в Русия се разгръща движение в подкрепа на славяните от Балканите и борбата им за национално самоопределение. С одобрението на Александър II започва събиране на волни пожертвования в цялата империя в подкрепа на въстаналите балкански народи. През 1876-а с избухването на Априлското въстание България приковава вниманието на онези части от руското общество, демонстриращи съчувствие и солидарност с борещите се за независимост.
"Български хайдути" - худ. Феликс Каниц
В кампанията се включва и Самарска губерния. В града е създаден благотворителен комитет, а сред първите доброволци, които заминават за Балканите, за да участват в боевете с Турция, е и отряд от Самара. През лятото на 1876 година съветниците от Градската дума решават да се изработи знаме за българските въстаници. Идеята е на Пьотр Владимирович Алабин и съпругата му - Варвара Василиевна. Той е офицер, а тя - медицинска сестра. От опита си в не една военна кампания те знаели, че знамето е най-вдъхновяващото за войника, че именно то дава сили в боя и укрепва вярата в победата.
Пьотр Вл. Алабин
С ушиването му се заемат монахините на Иверския девически манастир в град Самара. Те използват три цвята копринен плат – малинов, бял и светлосин. От двете страни на знамето поставят черен кръст със златни арабески. В средата на кръста от едната страна изобразяват Иверската икона на Божията Майка и изписват "Города Самара, болгарскому народу в 1876 году", а от другата страна - образите на светите братя Кирил и Методий и надписа "Да воскреснет Бог и расточится врази Его."
Историците предполагат, че Самарското знаме първоначално е било изработено за българските въстаници, участвали в Сръбско-турската война. През първата половина на 1876-а български войводи събират четите си в Сърбия с идеята да преминат в България и да вдигнат въстание. Българите воюват на сръбска страна срещу турците до средата на август, когато в състава на сръбската армия се сформира Руско-българска доброволческа бригада. Командването е поверено на руски офицери, а войводите заминават за Румъния за набиране на доброволци.
В края на април 1876-а с одобрението на руския император Александър II започват действия за създаване на българско опълчение. Няколко месеца по-късно – в края на април 1877-а, процесът набира скорост - лагерът на опълченците е прехвърлен в Плоещ и към него се присъединяват много доброволци от Сръбско-турската война. Първоначално са формирани шест дружини, като броят на опълченците достига 7 400. През лятото на 1877 година, след форсирането на река Дунав, са създадени още шест дружини, а опълчението вече надхвърля 10 000 души.
Самарското знаме е връчено на българските доброволци на 6 май 1877-а в лагера край Плоещ от руските общественици и славянофили Пьотр Алабин и Ефим Кожевников. На специалната церемония знамето е заковано за дръжката със златни пирони. Последният пирон е поставен от войводата дядо Цеко Петков. Думите на стария поборник се помнят и днес: "Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя! Всичко нечисто, поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!" Започва да вали, което е изтълкувано като знак за успех на освободителното дело.
Опълченецът Никола Корчев със Самарското знаме на Орлово гнездо - худ. Ярослав Вешин
Водени от Самарското знаме, българските опълченци се сражават геройски и извършват чудеса от храброст. По време на тежките боеве за Стара Загора през юли 1877 година в един ден загиват петима знаменосци, а светинята е спасена от плен и поругаване.
За чудесата на бойното поле на Руско-турската освободителна война и невидимата помощ и закрила над българските опълченци от Света Богородица Иверска, изобразена на Самарското знаме, разказва репортаж в предаването "Вяра и общество".
Вижте още:
Боевете за Стара и Нова Загора - края на юли и началото на август 1877 г.
Шипка! Тук изгря свободата на България
Обсадата на Плевен. 140 години от Руско-турската война (1877-1878 г.)
3 март – възраждане на независима България
250-те стъпала на звънаря Дечко Гарбатулов
