Шипка! "Тук изгря свободата на България!"

След ожесточени боеве при Стара Загора в края на юли и в началото на август 1877 г. руските войски и българските опълченци се изтеглят към Казанлък и Хаинбоаз и заемат отбранителни позиции по билото на Стара планина – на връх Свети Никола и в близост до него. Стратегическата инициатива във войната обаче е в ръцете на турците. Руското командване се изправя пред голямо предизвикателство – да удържи армията на Сюлейман паша южно от Балкана. Навлизането ѝ в северните български земи би довело до значително превъзходство на силите на една от двете флангови групировки на турците – на Осман паша в Плевен или Мехмед Али в Добруджа.

Армията на Сюлейман безпроблемно би могла да се слее с войските им, като премине през проходите под турски контрол в Западна и Източна Стара планина. Въпреки това Сюлейман избира да атакува Шипка, където вече са разположени руски войски и български опълченски дружини. Турският военачалник има огромно предимство – срещу неговите 35 хил. войници се изправят 5000 защитници на прохода, Сюлейман паша разполага със седемкратно числено превъзходство.

„... Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива...“

Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“

Първият изстрел в историческата битка за Шипка е в утрото на 9 август (21 август) на връх Малък Бедек. Следват няколко мощни турски атаки. До вечерта османлиите овладяват фланговете на Демиртепе, Демиевец и Малък Бедек. Главните позиции на бранителите на прохода обаче остават непоклатими.

Карта на бойните действия - източник: shipka.org

Когато става ясно направлението на Сюлеймановата атака, военните части от резерва на ген. Радецки, изпратени към Елена, тръгват обратно към Шипка. Бойците се движат без почивка в 40-градусовата жега, за да могат час по-скоро да се включат в боя. Радецки вика подкрепление и от Севлиево. За да пристигне помощта обаче, е нужно време. Така, разчитайки единствено на собствени сили, опълченци и руснаци бранят прохода и върха в продължение на три дни.

Още на зазоряване на 11 август (23 август) Сюлейман паша тръгва на щурм с цялата си мощ. Шипка се защитава от общо 7000 бойци – 5 български опълченски дружини и два руски полка. Турският аскер напада от три страни. След няколко часа успяват да оградят върха, а боевете на отделните позиции прерастват в едно голямо сражение.

„... О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"...“

Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“

Битката е яростна. Българи и руснаци не отстъпват от позициите си, дори когато мунициите им свършват и противникът е на крачка разстояние. Започват ожесточени ръкопашни боеве. Със сетни сили защитниците на Шипка успяват да удържат позициите си до вечерта.

„... Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
..........................................................
„Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели...“

Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“

На следващата сутрин - 12 август (24 август), отново пламва битка по цялата отбранителна линия. Сякаш миг преди турският аскер да надвие самоотвержените бранители на върха по пътя за Габрово пристига дългоочакваната помощ - едва 150 стрелци и казаци, но нито защитници, нито турците знаят колко точно са те. Въодушевлението, обхванало оределите окопи на български опълченци и руски войници, е неописуемо. Турският аскер, който е достигнал до пътя за Габрово, е отблъснат окончателно и върнат на старите му позиции. В следващите часове една след друга пристигат частите на войсковия резерв на ген. Радецки.

„Това е истинският край на боя при Шипка, макар че сраженията за този връх ще продължат още пет месеца и половина. Защото в тази минута е спечелена психологическата победа.“

Проф. Божидар Димитров, "Истинската история на Освобождението 1860 – 1878"

"...Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм..."

Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“

През следващите два дни боевете продължават без прекъсване дори и през нощта. На 15 август (27 август) активните действия приключват. Последен опит да пробие отбраната Сюлейман прави през нощта на 5 септември (17 септември). Първоначално атаката бележи успех - турците превземат „Орлово гнездо”. След няколко часа обаче те са изтласкани и боят завършва с победа за бранителите на върха.

Пред чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки казва:

„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни.”

140 години от Руско-турската война (1877-1878 г.). Войната - закономерен резултат от процес, започнал по-рано. Дипломатическата подготовка на войната.

За начало на същинските военни действия в Руско-турската война от 1877-1878 г. се приема дебаркирането на руските войски на българския бряг в района на Зимница - Свищов на 15 юни (27 юни) 1877 година.

Спомен за Знамето. Самарското знаме - синоним на героизма и саможертвата в името на българската свобода

Боевете за Стара и Нова Загора - края на юли и началото на август 1877 г.

Обсадата на Плевен. 140 години от Руско-турската война (1877-1878 г.)

3 март – възраждане на независима България

250-те стъпала на звънаря Дечко Гарбатулов