Соларис

"Планетата, в която кошмарите са истински е човешкото съзнание"

Държава: СССР

Година: 1972

Времетраене: 170 минути

За продукцията

Фантастична драма

По едноименния роман на Станислав Лем

Сценарий: Фридрих Горенщайн, Андрей Тарковски

Режисьор: Андрей Тарковски

Оператор: Владимир Юсов

В ролите: Наталия Бондарчук, Донатас Банионис, Юри Ярвет, Николай Гринко, Анатолий Солоницин и др.

Съзнанието e планета за изследване на истината в човека

Космосът е Неизвестното или неосъзнатото, Океанът е Подсъзнанието, а малката планета Соларис е Лаборатория за изследване на земния разум - как работи и докъде ще издържи човекът с онова, което носи в себе си...

На космическа станция, изследваща планетата Соларис, пристига нов учен - Крис Келвин. Загадъчната планета е заобиколена с Океан, който говори, но не може да бъде разбран. На самата станция протичат необясними събития с екипажа: един от сътрудниците се самоубива, други двама не са далече от същото или полудяват.

Скоро и самият учен Келвин не е съвсем наред, привиждат му се хора от дълбините на паметта - майка му и най-вече неговата съпруга. Ами ако това е мисията на Соларис - да извади в съзнаниета на човека мъртвите и да ги материализира, но с каква цел?

Разпространението на филма "Соларис" започва на 26 септември 1972 от Чехословакия. Тайни от работния процес разкриват, че лабиринтите по безкрайни тунели и отклонения били заснети в Токио. Сцените за филма се снимали непоследователно, но "хронологията не е важна, защото се представя фантастика" , обяснил режисьорът.

Книгата и филмът предизвикали спорове между писателя Станислав Лем и режисьора Андрей Тарковски. Лем възразявал, че "във филма не е неговият роман "Соларис", а друг - "Престъпление и наказание"...

Тарковски смятал да снима в женската роля първо шведската актриса Биби Андерсън, после Ала Демидова, накрая в кадър остава Наталия Бондарчук. Състоянието на безтегловност било пресъздадено с два снимачни крана, на един от които била закрепена камера, а на другия били разположени актьорите, т.е всичко се движи във въздуха. В среща с близък от миналото на масата се виждат съветски пари - юбилейни ,"в честа на 100-годишния юбилей от рождението на В.И.Ленини" и банкнота на стойност 3 рубли от 1961. Сцена с Огледална стая била премахната от режисьора, обясненията са неясни - суетни или излишни.

Дали филмът "Соларис" е по Станислав Лем или е отговор на американския "2001: Една Одисея в Космоса" на Стенли Кубрик също няма значение. Целта на преживяването е морално-психологичен тест, който всъщност е неизменна част от съзнанието на мислещия човек пред случващото се в живота му през годините, най-общо казано - житейски опит с изводи. В космическия декор анализът на героя се провежда на няколко нива - подсъзнателно, съзнателно и емоционално.

Соларис е площадката, която събира разума от Земята с Подсъзнателното от Океана пред Незивестното в Космоса.

През повечето свои филми /без "Андрей Рубльов"/ Тарковски провежда самоанализа в кино - полезно и привилегировано занимание. Не само запознатите със съдбата на режисьора имат усещането, че може би гледат една и съща тема, представена в различен сюжет и среда, с вечни размисли по загуба на връзка - с корените, с близките или със смисъла на всичко - в голям непознат свят, уж разнообразен, но всъщност еднакъв, защото навсякъде човек носи себе си.

Тарковски носи себе си на екрана, пренасяйки своите преживявания и мисли от различни места - "Носталгия" в Италия, "Жертвоприношение" в Швеция, "Соларис" - от Космоса.

Срещата винаги е със самия него във въпроси без отговор. В картината задължително има дъжд или пожар, огледало, излитаща или падаща жена, Анатолий Солоницин в роля..., а сюжетът води към носталгични географски и лични равносметки.

*Фантастичната драма на Тарковски "Соларис" е реставрирана и цифровизирана от МОСФИЛМ за ново разпространение на филма в Русия от декември 2019, едновременно в 70 града.

Златна Романова