IN SITU: Праистория в два зъба, сол и злато
Вход към миналото...
3-сериен документален филм
Сценарий: Невена Андонова
Режисьор: Атанас Димитров
Оператори: Димитър Скобелев, Атанас Димитров
Продукция: Провентус - Невена Андонова, БНТ
С подкрепата на: ИА "Национален филмов център"
"Терминологията, когато археолозите откриват нещо на място, е in situ, т.е. "точно на място". И е важно е да не бъде разместено през годините, защото контекстът в археологията е решаващ. Само в ненарушения контекст специалистът може да бъде сигурен в това, което открива. Когато ровят неоторизирани хора и разместват контекста, тогава историята фактически изчезва." дин Валерия Фол
Документалната поредица IN SITU събира археологическите открития на българска територия от последните години.
IN SITU: "Праистория в два зъба, сол и злато" -
Въпроси
Как възпроизведоха бита на огромна епоха анализите на две зъбни проби? Какво общо могат да имат изворната сол край Провадия и най-старото обработено злато от Варна? Как научна Европа вижда предисторическия пласт в България? Защо за нея той е изключителен, но за света остава изключително неизвестен?
Факти
Лабораторията за AMS анализи в Глазгоу датира смъртта на двама жители на българската праистория.
Изследванията водят към Късната праистория за тези двама мъже. Единият е жител на селище Юнаците, другият евожд, погребан край Варненското езеро. Датирана е смъртта им, като частици от тях са подложени на въглероден анализ.
Намерена in situ, смъртта проговаря за живота преди нея. Изследванията от Оксфорд и Глазгоу обаче се разминават с 500 години в датирането между 5 и 4 х.пр. Хр. Откъде би могла да се получи такава разлика при толкова съвършен метод на анализ? Оказва се, че най-сигурен е зъбният материал за радиокарбонно датиране на костите, който води до установяване на устойчивите изотопи, а те се влияят от храната. Стойностите на устойчивите изотопи разкриват различен хранителен режим - сухоземен или воден /морски и сладководен/.
Менюто на древния човек е било растително до въвеждане на месото, което вкарва белтъчини и увеличава колагена, съответно и размерите на човешкия скелет. Това става чак през 10 х.пр. Хр. Накрая общото между двете находки се оказват следи от удари с медна брадва. Хипотеза свързва солта в Провадия със златото във Варна. Солта е причината, а златото е следствието в преддържавна йерархична общност, развила се между 8 и 4 х.пр. Хр., когато солта е пари, а златото - символ.
Това са изводите от две датирания и две суровини в малки сцени от голямата праистория на българска територия. Праисторическите обекти на българска територия са сред най-ранните и богати на информация от най-късния стадий - този на първите поселения. България играе важна роля в разбирането на европейската праистория. Едни от най-ранните селскостопански обекти в Европа са намерени в България.
Макар и несериозно, но терминът "Праистория" се употребява за всичко до появата на писмеността - обща дума за милиарди години срещу милиони термини за писмените три хиляди години. Затова е важно времевото уточнение.
Кой са най-важните стъпки в европейското развитие до Христа на най-достъпен - "детски" език? Отговорът е на проф. Ян Боузек от Катедра по археология, Карлов университет - Прага:
"Първата голяма крачка, за която си спомняме, е изгонването от Рая и то е "най-щастливият ден в живота на човечеството", както казва Шилер, защото хората са били принудени да им дойде акълът и да започнат да се грижат за себе си. Така са се превърнали в хора. Преди това не са били съвсем хора - става дума за прехода от мезолита, смятан за Златния век, към неолита и тук, в европейския контекст, България играе голяма роля. Зачатъци на неолита откриваме в Източна Турция, Северен Ирак. Второто са големите цивилизации - край вашата Варна, началото на Египет, Месопотамия. Следва третата крачка - Желязната епоха и онова, за което говори Огюст Конт: началото на философията, отделянето на индивидуалното от общото и то води към философията на Платон, Аристотел и мн. др. Това е следващата стъпка. При онова начало Тракия играе голяма роля с орфизма и протофилософските системи, които са в началото на зараждането на Железния век и на онова, което се казва "гранична" зона между древната култура и тази култура, в която живеем днес". проф. Ян Боузек
Проучванията IN SITU създават азбуката за разчитане на миналото. Азбуката посочва фактите, но за историята е необходима свързаността между тях. Между слепи факти, без свързаност, няма разказ. Без разказ, българската праистория ще продължи да бъде изключителна и широко неизвестна. А в следващия период на Бронзовата епоха следите съвсем изчезват...
