Борислав Велков - председател на ОС на БНТ

Борислав Велков е председател на Съвета на директорите в Национален дворец на културата от 2017 година.

В периода май-август 2017 година е част от екипа на Министерство за българското председателство на Съвета на ЕС като Председател на националната експертна работна група по организация и подготовка. През 2015 – 2016 г. Борислав Велков е бил консултант в МС и наблюдател на междуведомствената работна група по подготовка на Българското председателство.

Активно се занимава с изграждане, професионалното управление и развитие на културна, развлекателна и спортна инфраструктура на територията на цялата страна. Председател е на Асоциацията за насърчаване и развитие на развлекателна и спортна инфраструктура. Участва активно с експертна помощ в изграждането и управлението на „Арена-Русе“, „Арена-Бургас“, „Арена Колодрум-Пловдив“, както и в множество проекти, свързани със създаване на стратегии в тази сфера, организация и провеждане на най-мащабните локални и международни развлекателни, културни и спортни събития в страната. От 2011 до края на 2013 г. е част от управленския екип на „Арена Армеец“ - София.

Началото на професионалната му кариера е свързано с различни проекти в областта на маркетинга, рекламата и алтернативните медии. Бил член и на УС на Българското одит бюро по тиражите. Специализира в Европейския институт за стратегическо и оперативно управление на зали в Лондон и Франкфурт, културен мениджмънт във Виенския държавен университет, преминава и множество специализации и практически курсове в Ню Йорк, Мадрид, Дъблин и др.



Д-р Мартин Захариев - заместник-председател на ОС на БНТ

Мартин Захариев е изпълнителен директор на Сдружение „Национален борд по туризъм“. През 2017 г., заедно с Министерство на туризма, инициира и създава Българския туристически и информационен център в Шанхай, Китай. Член е на борда на директорите на „Евротръст Технолъджис“ АД – доставчик на удостоверителни услуги и председател на борда на директорите на „Егоист“ АД.

В последните 25 години работи в областта на медиите и телекомуникациите като журналист, редактор, радио и телевизионен водещ и продуцент, дългогодишен издател на списания и предприемач в различни медиини и технологични проекти. От 2018 година Мартин Захариев е доктор професинално направление "Обществени комуникации и информационни науки", Университет по библиотекознание и информационни технологии.

Работил е в държавната администрация като главен секретар на държавната комисия по далекосъобщения между 1999-2001. Избран е за депутат в 42-то Народно събрание и е член на комисията по култура и медии и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. В 43-то Народно събрание е съветник към същите две комисии.

През различини периоди е член на Съюза на издателите, Асоциацията на рекламните агенции и член на управителните съвети на Асоциацията на радио и телевизионните оператори – АБРО, Асоциацията на телевизионните продуценти – АТП. Завършил е право в юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и е специализирал медиен мениджмънт в САЩ и Англия.




Борислав Геронтиев

Борислав Геронтиев е български писател, поет и публицист.

Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Творческият си път започва като журналист във в. "Шуменска заря". През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. "Студентска трибуна", където преминава през постовете завеждащ-отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство "Пулс". През 1990 г. той става директор на програма "Христо Ботев" в БНР.

Борислав Геронтиев започва работа в БНТ през 1995 г. като ръководител на направления "Програми", "Фолклор" и "Култура". Бил е Програмен директор на БНТ (2004-2008). Два пъти е изпълнявал длъжността генерален директор на БНТ.

Изпълнителен директор на Националния фонд "Култура" към Министерството на културата.

Носител е на редица награди за поезия и литература: Наградата за поезия на Съюза на българските писали за книгата "Спомен за вино" – 1981 г.; Наградата на ЦК на ДКМС за книгата "Камбани бият" – 1983 г.; Наградата на Съюза на българските журналисти за книгата "Кабинет на десетия етаж"; Националната награда за поезия "Никола Фурнаджиев" – 2012 г.; Националната награда за лирика "Иван Пейчев" – 2015 г.




Ваня Гешева

Ваня Гешева е състезателка по гребане в дисциплината каяк. Тя е единственият спортист в историята на България, който печели златен, сребърен и бронзов медал от една Олимпиад.

По време на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 година става олимпийска шампионка на едноместен каяк и печели сребърен медал на каяк К-2 и бронзов на каяк К-4. Вицешампион е и от Летните олимпийски игри в Москва през 1980 година в дисциплината едноместен каяк. Печели златен медал на Световното първенство в Монреал през 1986 година и сребърен от по Световното първенство в Тампере през 1983 година.

След приключване на спортната си кариера работи в системата на МВР. В момента е председател на Българската асоциация на спортистите олимпийци (БАСО) и член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет (БОК). Председател е на Спортен клуб по кану-каяк „Левски“ и член на управителния съвет на Българската федерация по кану-каяк (БФКК). Завършила е с магистърска степен НСА „Васил Левски“.



Иван Стамболов – Сула

Иван Стамболов – Сула е известен български публицист и анализатор.

Издател на едно от първите списания след 1989 „Авалон“. Сценарист и продуцент в БНТ, БНР и Дарик. Собственик на частен консултантски бизнес и специалист по политически и корпоративен PR. Член на редакционния съвет на Conservative quarterly, създател на „Петте кьошета“.

Носител на големите награди на „БГ Сайт“ и Българската WEB асоциация за сайта си SULLA.BG – „Ъплоуднати постинги за делитване“. Редовен политически коментатор в централния печат. Автор на няколко книги.

Завършил е филология със специалност теория на литературата – класически и нов роман, риторика на сатирата.




Теодора Димова

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., поставени в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам".

През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия.

През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новата й книга - повестта "Първият рожден ден" - излеза в края на 2016 г.

Завършила е английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.



Проф. д-р Теодора Петрова

Проф. д-р Теодора Петрова е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК). Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност журналистика. Има дългогодишен стаж в Българската национална телевизия в периода 1984-1996 г. Автор и редактор на предавания, документални поредици, популярни забавни програми, някои от които имат международни награди на световни фестивали.
През този период е била хоноруван преподавател във ФЖМК и е водела практически упражнения.

От 1994 г. е доктор по философия. От 1996 г. е щатен преподавател във ФЖМК. Била е два мандата зам.-декан по учебната дейност (2002 – 2011 г.) и декан.

Курсовете, които води, са в областта на телевизионната журналистика, новите медии и комуникациите. Има публикации у нас и в чужбина. Била е специализант и лектор във Великобритания, Ирландия, Германия, Белгия и други европейски страни.

Член е на Съюза на българските журналисти (СБЖ) и на Българска академична асоциация по комуникации (БААК). Била е член на Обществения съвет на Българско национално радио, на Комисията по етика в печатните медии, участвала е като член на работни групи и като експерт в международни проекти. В продължение на 12 години е била представител на България в работни групи на Съветът на Европа - Страсбург.



Доц. Харалан Александров

Харалан Александров е антрополог, организационен консултант и анализатор на обществените процеси. Изучава проблемите на идентичността, самоорганизацията на човешките групи и общности и лидерството в тях, социалното развитие и културната промяна.

Автор е на научни публикации в различни области. Първата му докторска дисертация е теренно изследване върху културната идентичност, а втората – изследване в хода на действието (action research) върху организационната промяна и лидерството в български условия.

Доцент е в Нов Български Университет и е член на Български Институт за отношения между хората. Консултира организации и проекти в областта на образованието, местното развитие и грижите за деца.





РЕКЛАМА