РЕКЛАМА

Вяра и общество с Горан Благоев | Зората на църковната ни независимост | Части от предаването - 5

1125 години от събора във Велики Преслав 00:58:56

БНТ 1 | 22.09.2018 | Вяра и общество с Горан Благоев

1125 години от събора във Велики Преслав

1125 години от събора във Велики Преслав
Зората на църковната ни независимост 00:24:09

БНТ 1 | 22.09.2018 | Вяра и общество с Горан Благоев

Зората на църковната ни независимост

Зората на църковната ни независимост
„Свещеното Писание: Херменевтика-богослужение-диалог” 00:06:48

БНТ 1 | 22.09.2018 | Вяра и общество с Горан Благоев

„Свещеното Писание: Херменевтика-богослужение-диалог”

„Свещеното Писание: Херменевтика-богослужение-диалог”
Християнството и свободата на съвестта и словото 00:12:06

БНТ 1 | 22.09.2018 | Вяра и общество с Горан Благоев

Християнството и свободата на съвестта и словото

Християнството и свободата на съвестта и словото
Св. Киприан Българина, митрополит на цяла Русия 00:09:04

БНТ 1 | 22.09.2018 | Вяра и общество с Горан Благоев

Св. Киприан Българина, митрополит на цяла Русия

Св. Киприан Българина, митрополит на цяла Русия

1125 години след събора във Велики Преслав разговаряхме за значението на това знаково и малко познато днес събитие. Събеседниците на Горан Благоев – доц. Веселина Вачкова и доц. Георги Николов, разказаха за причините, които карат замонашилия се Св. Цар Борис да «събере царството си» и предложиха някои малко известни факти и хипотези, които със сигурност ще променят представите ви за българската история от това време – като например бил ли е гонител на християнството княз Владимир-Расате, дали св. Климент Охридски е първият епископ на българския език народ и защо този събор има важно значение не само за църквата, но и за държавата?

Доц. Веселина Вачкова: Това е първият български събор и без него нито едно от решенията на съборите от 870-та и 880-та не би било валидно. След 843 година в православието тече един процес, спрямо който локалният събор е онзи, който е с най-голямо достойнство, и когато в Константинопол се свикват два събора през 870-та и 880-та, с които се учредява независимата Българска църква, в рамките на Източните църкви, това нещо би било напълно невалидно без един събор, който е на самата Българска църква, който да ратифицира случилото се в Константинопол. Още повече, че в решенията на двата събора има доста спорни моменти и има едно учредяване на една институция, която категорично не импонира на българския интерес.

Доц. Георги Николов: Без съмнение тези 30 години (бел. ред. - от покръстването ни до събора) са били не само период на християнизация, но също така 20-ина от тях са и период на изграждането на Българската църква, която вече след Фотевия събор от 879 година е придобила автокефален характер, макар и архиепископия. Тя е имала важно място в политическия живот на България. Бих искал да кажа, че съборът има своето значение и с факта, че той слага окончателен край на всички опити за връщане на езичеството. Събитията 893 година са един последен, отчаян опит да се повтори делото на Юлиян Отстъпник, както сочат изворите.

Зората на църковната ни независимост
"Вяра и общество с Горан Благоев" | "1125 години от събора във Велики Преслав" - 22.09.2018

РЕКЛАМА