Желязната лейди

Режисьор Филида Лойд

В ролите: Мерил Стрийп, Джим Броудбент, Оливия Колман и др.

В последните години от живота си "Желязната лейди" общува мислено със своя съпруг през спомени от общото им минало, преди завинаги да бъде изтрито от съзнанието й. Неочаквано и безпомощно, болестта на Алцхаймер сякаш идва при онези, които най-силно си служат с мисълта и единствената утеха в сполетялото ги безсилие е да не го съзнават.

Маргарет Тачър е следващата жертва. Навреме или преждевременно, етично или не, но филмът се появява, докато Тачър е още жива и неспособна да разбере. Според почитателите й, сценаристката Аби Морган спекулира с любопитство към трагедията на водеща жена в политиката на ХХ век. За нейните опоненти, това е реванш на съдбата. За всички, Маргарет Тачър е името, което светът ще помни.

На 3 май 1979г. Маргарет Тачър става първата жена-премиер на Нейно Величество и управлява 11 години, с най-дългия мандат в последните два века от британската история. Едновременно приветствана и критикувана (като всички лидери), тя следва безкомпромисна линия на икономическа реформа, запомнена от народните маси като "най-тежките години". Привърженик на ултралиберална политика, Тачър обвързва социалния бюджет с голяма приватизационна вълна, изненадваща синдикатите и дълбаеща неравенство в приходите.

Трънлив сюжет , който не може да бъде представен лековато. Но това е начинът, по който Филида Лойд/"Мама мия"/ минава през живота на Маргарет Тачър. Режисурата й подхожда на традиционализма в героинята, но не внася нищо ново в популярността й през последните години. Няма фабула, има спомен, няма конфликт, има стратегия, следвана желязно от една жена, която познава себе си. Носталгия с бърза хронология от факти: германските бомбардировки, първата и единствена любов, дръзкото влизане в мъжкия свят на политиката, пиковата война за Фолклендските острови, покушенията на ИРА, миньорската стачка, падането на Желязната завеса...В другото време екранът наблюдава старостта на една властна жена.

Парадокс! След 19 години най-номинираната актриса в историята на Американската филмова академия - Мерил Стрийп печели едва третия си "Оскар" /след "Крамър срещу Крамър" /1980/ и "Изборът на Софи" /1983/. Тя е "Желязната лейди" на екрана и без всички разминати награди.

Мерил Стрийп може да изиграе всичко - от предмет до бившия британски премиер. Тя е "живата Тачър" не само заради грима и външната прилика, а с поразяващо превъплъщение. Това е и единственото достойнство на филма, оценено точно и с наградите в рехав фрагментарен сценарий, с множество безлични и неразпознаваеми лица на бивши и съвременни фигури, с изключение на съпруга Денис. С тази роля Джим Броудбент е свикнал от "Айрис", където вече е партнирал на друга съпруга, болна от Алцхаймер - писателката Айрис Мърдок.

Уморена, болна и затворена в дома си, с грижите на персонал и дъщеря си Каръл, Маргарет Тачър се връща към миналото, докато избира дрехи на починалия си съпруг за дарение в магазин на Оксфам. Денис е бил нейната опора от влизането в Парламента до борбата за лидерство в Консервативната партия, чиято кулминация е премиерският пост. Сега неговият дух присъства във въображаем разговор за успехите и провалите, понякога за отегчението и често за дискомфорта. Всяка дреха от облеклото на Денис съживява събитие от живота им. Пътуването назад внезапно свърша - с изпращането на дрехите към благотворителния пазар, Денис си заминава завинаги от живота й.

Златна Романова

"Аз никога няма да бъде от тези жени, Денис, които остават тихи и красиви на рамото на своя съпруг. Или се оттеглят сами в кухнята - чистейки, например.

Един живот трябва да си заслужава. Отвъд всичкото готвене и чистене, и децата. Един живот трябва да означава нещо повече от това. Не мога да умра, миейки чаша от чай. Това имам предвид. Кажи, че разбираш..."

"Досега си се опитвал да правиш нещо. Сега се опитваш да бъдеш някой".

"Ще се задържим принципно или няма да издържим изобщо".

"Как се чувствате?" "Ох, не се чувствам добре. "Колко жалко, ние чувстваме...". Знаеш ли, Денис, един от най-големите проблеми на нашето време е, че сме управлявани от хора, загрижени повече за чувствата отколкото за мислите и идеите. Сега мислите и идеите са тези, които ме интересуват".

"Следи мислите си, преди да станат думи. Следи думите си, преди да станат действия. Следи действията си, преди да се превърнат в навици. След навиците си, преди да станат твой характер. Следи характера си, преди да стане твоя съдба. "Ние ставаме това, което мислим", казваше моят баща. И аз мисля, че съм добре."

2 награди "Оскар" за: главна роля на Мерил Стрийп и грим на Марк Кулиър и Джей Рой Хелънд /2012/;

"Златен глобес" за най-добро представяне на актриса в драма за Мерил Стрийп /2012/;

2 награди от БАФТА за: главна роля на Мерил Стрийп и грим на Марк Кулиър и Джей Рой Хелънд и номинации за: сценарий на Аби Морган и поддържаща роля на Джим Броудбент /2012/;

Награда за най-добра актриса на Мерил Стрийп от Австралийския филмов институт /2012/;

Награда "Рембранд" за най-добра актриса на Мерил Стрийп от Национланите филмови награди на Холандия /2013/

Награда за на най-добра актриса на Мерил Стрийп от критиката в Бостън, Далас форт и Ню Йорк /2011/;

Номинации за: най-добър сценарий на Аби Морган и най-добра актриса на Мерил Стрийп от Британските награди за независимо кино /2012/

Награда за най-добър дизайн на костюми на Консолата Бойл и номинация за най-добра ктриса на Мерил Стрийп от Ирландските кино и телевизионни награди /2012/;

Награда за Актриса на годината на Мерил Стрийп от Лондонския кръг на филмовите критици /2012/;

Номинации за най-добра актриса на Мерил Стрийп от критиката във Вашингтон, Централно Охайо, Финикс, Торонто, Ванкувър /2012/....