Здравните модели - въпроси и очаквания

Предаване: Още от деня, 15.07.2019

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Да се сложи край на монопола на Здравната каса, да се създадат частни здравноосигурителни фондове. Това предлага министър Кирил Ананиев. Говорим сега за предимствата и недостатъците не евентуалните промени.

Според Светла Несторова тези предложения не са цялата рецепта за българското здравеопазване, защото системата на здравното осигуряване е само един от елементите на системата за здравна грижа в страната.

"Но със сигурност ще се отнася да здравното осигуряване, повишаването на конкуренцията и де факто вкарването на пазарен принцип в здравноосигурителния модел би могъл да повиши качеството на услугата и да представлява стъпка напред за пазара."

Несторова очерта трите основни момента, обявени на днешната кръгла маса за здравеопазването. Първият е готовността на Министерството на здравеопазването да се върви към постепенна демонополизация. Вторият момент е, че вече има готовност да се сложи на масата кое колко струва и да се види за какво стигат 5-те милиарда за здравеопазване, тъй като липсата на яснота в момента препятства всяка реформ. Публичният ресурс не е достатъчен да покрие всички плащания в системата, но никой не казва той за какво е достатъчен кое колко струва в тази система.

Проф. д-р Асен Балтов определи предложението на министъра като много смела постъпка в търсене на друг подход към пациентите и към лечебните заведения, които ще могат да получават повече средства за своята работа. Все пак произнесеното днес предложение е само поставяне на една рамка, а не окончателен продукт.

"Една рамка, от която започват огромни дебати, свързани с изключително важна политическа подкрепа... "

Не може тези въпроси да се решат без политическа подкрепа - не само от ГЕРБ, а от всички българи и всички партии, подчерта проф. Балтов. Той обясни по-подробно каква е идеята за частните здравноосигурителни фондове. Има един основен пакет от здравни услуги, който в никакъв случай не е минимален пакет, подчерта професорът. Основният пакет би трябвало да покрива всички нужди за нормално лечение на гражданите. Надграждането е с допълнителен пакет, което ще направят застрахователите и частните здравни фондове.

Проф. Балтов изтъкна, че парите, които българските граждани дават за здравеопазване не са много и направи сравнение с системата в Германия, където от всеки гражданин се изисква по 14,6% за здравно осигуряване, като тази сума се разпределя наполовина между работещия и работодателя независимо дали е частна или държавна фирма. В Германия има само 100 хиляди здравнонеосигурени граждани, всички други се осигуряват в 108 частни застрахователни фонда, подчерта проф. Балтов.

Целия разговор за евентуалните промени в здравното осигуряване вижте във видеооткъса.