Защо демокрация?: "Проклетите карикатури"

Слепият път на догмата: да виждаш това, което чуваш...

Как и защо 12 рисунки в датски провинциален вестник превърнаха една малка страна в мишена на масова ислямска атака. ..

Филм от проекта на "Степс интернейшънъл" за изследване на демократичните принципи в съвременния свят, обединени с въпроса "Защо демокрация".

"Проклетите карикатури" проследява събитията и реакциите в света след публикуването в Дания на 12 карикатури от Флеминг Роуз, изобразяващи пророка Мохамед.

Когато през септември 2005г. датският вестник "Юландс постен" публикува серия от карикатури с пророка Мохамед, скандалът излиза извън границите на Дания и води до протести из мюсюлманската общност в цял свят. Страни от Средния Изток бойкотират датския пазар, атакувани са посолствата на Дания, Швеция и Норвегия. Някои посланици са отзовани. 150 са датските жертви след събитието. Премиерът на Дания определя ситуацията като "Най-лошата международна криза за страната от Втората световна война".

Документален филм.

Дания, 2007г., 52 мин.

Режисьор Карстен Кяер

Страх или гняв?....

Причината според анализаторите не е толкова религиозна, колкото политическа - мюсюлманите виждат в скандалното изображение надмощието на Запада да се надсмива с техните икони, което събужда стар страх: "Западът ни вижда като хора, които е колонизирал и може да колонизира отново по арогантен начин."

Демонстрациите на засегнатите ислямисти обаче са толкова интензивни и организирани, че водят до подозрението дали наистина са спонтанен израз на гняв.

Разследващият журналист и документалист Карстен Кяер се опитва да открие кой би могъл да има интерес от масовите ислямски протести с ескалираща омраза към Запада. Провежда дузина интервюта, за да разплете мрежата от събития след публикацията. Разговаря с религиозни лидери, водачи-подстрекатели на насилие, посланици, журналисти и издатели на вестници. Посещава Ливан, Сирия, Иран, Турция и Катар с един въпрос: Къде е границата на свободното слово?

Въпрос на различни ценности и реакции на не/търпимост, свободно и опасно манипулирани от скрити движения под религиозно прикритие сред индивиди, оставени да бъдат водени ....

Помните ли иранецът с "Червената ръка" пред Датското посолство в Иран през 2006????

Авторът на филма интервюира мюфтии и имами от размириците и се оказва, че никой от тях не е виждал карикатурите. Повечето само са били уведомени, че "невежите датчани са осквернили Пророка". На предложение да види карикатурите, възрастен иранец скрива лицето си с ръце от страх "да не загуби вечната си душа". Когато наистина ги поглежда, облекчен въздъхва: "Мохамед изглежда като индуски сикх."

Запитан, водач от иранските доброволни сили "Басидж", Али Башар отговаря, че никога не е виждал карикатурите, но се бунтува, защото били "срещу най-великия пророк". Мюсюлманин напуска Дания и заминава за Триполи, защото "не се чувства уважаван в Дания".

В Иран се организират състезания по карикатури срещу Християнството и Холокоста. В магазините за религиозни сувенири са забранени продажбите на портрети с Пророка, както обяснява държавният обреден гид, но е останал последният плакат на Мохамед и в образа му клиентка разпознава братовчед си Али...

Али, Мохамед, друг пророк или...братовчед, но мюсюлманите сезират Обединените нации да подпишат Петиция, която да дефинира като престъпление "оскърблението на религиозни фигури". В този смисъл индусите трябва да отменят всяко изобразяване на крави, а християните -  филми като "Страстите Христови".

Замисляте ли се колко хаос, кръв и омраза са причинявани от религиозни догми. Хората са им толкова верни, че дори жертват живота и семействата си, за да поддържат и подкрепят лидери на секти и култове.

Кяер разговаря с играчи от всички страни на аферата и заключава, че скандалът е организиран от ислямски лидери за сплашване на Запада. И това е напълно реалистично, когато се разкрива, че нито Коранът, нито друг ислямски авторитет забраняват изобразяването на Мохамед, но тълкуванието на изображението е свободно за интерпретация, особено когато служи като извинение за нападение. Искрата е запалена от сунити, които вярват, че пророците не трябва да бъдат рисувани, въпреки че в ливански вестник се появяват рисунки на пророка Мохамед със скрита бомба и алюзия за тероризъм, но... не се вдига шум..

Изводът: Между политиката и религията линията е много тънка и лесно се скрива...

Какво показва скандалът с датските карикатури за съвременната демокрация. Свободата на изразяване е крайъгълен камък между Правото на едни и Уважението към други. Какво се случва, когато демократичното право на едни засяга свещеното право на други. Каква е ролята на религиите в демокрацията и има ли демокрация в религията. И най-важното: "Демократ ли  е Бог?"

Златна Романова