РЕКЛАМА

Панорама | За Георги Марков от първо лице | Части от предаването - 6

Избори по света и у нас 01:06:22

БНТ 1 | 21.10.2016 | Панорама

Избори по света и у нас

Избори по света и у нас
Бойно поле Мосул 00:16:50

БНТ 1 | 21.10.2016 | Панорама

Бойно поле Мосул

Бойно поле Мосул
Избори по света и у нас – Михаил Константинов и Антоний Тодоров

БНТ 1 | 21.10.2016 | Панорама

Избори по света и у нас – Михаил Константинов и Антоний Тодоров

Избори по света и у нас – Михаил Константинов и Антоний Тодоров
Кандидатът за президент Трайчо Трайков 00:19:36

БНТ 1 | 21.10.2016 | Панорама

Кандидатът за президент Трайчо Трайков

Кандидатът за президент Трайчо Трайков
За Георги Марков от първо лице 00:08:18

БНТ 1 | 21.10.2016 | Панорама

За Георги Марков от първо лице

За Георги Марков от първо лице
Възкресителят на градове – архитектът Ян Геел 00:08:57

БНТ 1 | 21.10.2016 | Панорама

Възкресителят на градове – архитектът Ян Геел

Възкресителят на градове – архитектът Ян Геел

„Играта е  по-съвършена от живота. Играта  започва...” С тези думи   Георги Марков започва  новелата си „Портретът на моя  двойник”. Пише  я през 1966. Малко по-късно завинаги напуска България.

Румяна Еберт – писател,  преводач: "Първата среща с Георги Марков беше една несъстояла се среща, защото той дойде в Мюнхен и искаше да ме види. Аз тогава живеех в студентски дом, но не си бях там заради  болест. Тогава той ми остави книгата си - "Портретът на моя  двойник", и в него пишеше: "На г-ца Кожухарова за нашата несъстояла се среща.”

Питър Юдел – бивш  отговорен редактор в Би Би Си: "За Марков се говори  и  трудно и  лесно. 2-3 седмици след убийството му преживях един от най-травмиращите мигове. Шефът ми ме повика и ми показа полицейска снимка – с малка кръгла метална сачма с дупчици в нея. Сачмата бе  извадена от тялото на Владимир Костов в Париж, 10-ина дни преди убийството на Марков. След това ми показа друга снимка - на малка кръгла сачма с дупчици в нея. Тази беше от тялото на покойния Георги Марков. Двете бяха еднакви! Беше ми изключително трудно, чисто емоционално. Но пазя и приятни спомени - например, аз ги запознах с Анабел – беше ми колежка. Георги ми каза: "Искам да се запозная с това момиче!" и аз организирах обяд за тримата в италианско ресторантче. В първия удобен момент ги оставих насаме.

Хамид Исмаилов – журналист в Би Би Си: "На Запад, като попитате някого познава ли Георги Марков отговорът рядко е "да". Но споменете ли "убиване с чадър" веднага е разпознат. Не заради делата му, а заради убийството. Но именно това "убиване с чадър" е неговият символ, идеалите, които е защитавал. Жертва живота си за свободата на словото. Разсъждавах над това и стигнах до извода, че той е превъплъщение на BBC и на  идеите, зад които BBC стои. Платил с живота си цената на  свободното слово. Така  реших да създадем награда на негово име за радиопиеси.

Преводач и семеен приятел; бивш колега; узбекски дисидент - брат по съдба - три разказа от първо лице за Георги Марков. Тримата са в България, за  да изнесат лекции в различни университети. Разказват спомени, тълкуват думите му, споделят идеи за свободата на словото.

Питър Юдел – бивш отговорен редактор в Би Би Си: "Георги ми помогна да си създам представа за вас. Когато дойдох тук за първи път през 72-ра, в хотелската стая забелязах, че има термометър. Беше се отлепил от стената и се виждаха две жички. Термометрите нямат нужда от жички, очевидно имаше друго предназначение. Срещнах страхотни българи, но се страхувах да не им създам неприятности. Обаче не мога да ви опиша колко великолепно беше в стария Пловдив преди 44 години! Както и онова място, на което винаги бъркам произношението – Копривщица. Толкова невероятни места, Розовата долина също. Като страна и хора сте страхотни, имах затруднение само с властите.

Румяна Еберт – преводач, писател: "Истината е, че той е един от най-забележителните писатели в България. Аз искам те да отидат в една книжарница и да си купят книгите. Това за мен ще бъде най-голямата  радост. Да го четат."

Питър Юдел – бивш отговорен редактор в Би Би Си: "Неговите писания  звучаха, извинете ме - шизофренично. В материалите си за Свободна Европа беше страшно критичен за случващото се в България по време на комунизма. От друга страна обичаше родината си толкова много! Беше  страстен националист, но не шовинист."

Хамид Исмаилов – журналист в Би Би Си: "Една узбекска поговорка  казва - ако си грозен, не обвинявай огледалото. Задачата на писателя,  на журналиста, е да постави огледалато пред хората. Тяхно право е да вярвате или не.

Марков насочвал огледалото и към Запада. Ако комунизмът някога дойде на Запад, техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите, източните, казва той. Споделя и че отдавна не вярвал в свободата на словото, която и в двата свята се свеждала до това да крещиш на глас у дома или пред приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в “независимия” ТАЙМС, пише Марков.

Нали  знаете, че е критикувал и западното демократично общество в романа?

Питър Юдел: "Достопочтеното шимпанзе" – сатира на британската политика.

Говорил е за привидната свобода на словото на Запад...

Питър Юдел: "Георги е много прав! Има ограничения върху свободата на словото, на мнението. По-точно имаше във всички държави. Например в Германия е незаконно да се изобразява свастика във вестник. Забранено е да се пуска по радиото или телевизията "Песента на Хорст Весел" – нацистка е. Във Великобритания има комисия, която може да препоръча нещо да не бъде публикувано или излъчено, защото би било заплаха за националния интерес."

Къде тогава отиде свободата?!

Питър Юдел: "А сега има още повече ограничения заради Ислямска държава. Проблемът е много по-голям в бившите страни от Варшавския договор, не мога да говоря за България, защото не съм проверявал. Но богатите собственици на някои телевизии в Чехия и връзките им с политици - очевидно се влияе върху мнението за управляващата партия. В Унгария водещ опозиционен вестник беше спрян. В Полша също се усеща политическото влияние върху медии. Правителствата имат много пари, биха ли ги дали на критични медии?! Не!  Това е изключително притеснителна тенденция.  Това, което бих препоръчал на всеки журналист, включително и в България, е да мисли различно, да не приема статуквото.

Свободата – заради  нея  узбекският журналист напуснал родината си преди 24 години. Вярва, че образът на Марков е ключов не само за българската  демокрация.

Хамид Исмаилов – журналист в Би Би Си: "Вижте Узбекистан! Много хора, писатели като Марков, са прокудени в чужбина или са в затворите. Знаете онази среща между Марков и Цветан Стоянов, когато Марков пита дали му се сърди за това, че е напуснал България. Стоянов му отвръща:  "Сърдиш ли ми се, че останах в България?". Историята се повтаря и днес не само в Узбекистан! Погледнете Турция например… Историята на Марков  трябва да ни послужи за урок.

Историята  на Марков, обаче, още дели българите. Едни го мислят за жертва, за дисидент. Други  вярват, че е предател, че бил от тайните служби.

Питър Юдел: "Описван е като шпионин, предател, радио-саботьор... Аз мога само да кажа, че на мен ми приличаше на достоен човек. Отстояваше принципите си. В работата, особено за Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“ имаше възможността да се изказва свободно, нещо, което в Би Би Си не можеше. Убеден съм, че той остана верен на принципите си и не мога да повярвам, че ги е забравял или пренебрегвал. Но дали съм прав, това е друго нещо.

За Георги Марков от първо лице
"Панорама" | "Избори по света и у нас" - 21.10.2016

РЕКЛАМА