РЕКЛАМА

Бразди | За Бусинци, прочутата керамика, красивата природа и все по-малкото хора там | Части от предаването - 4

Какво е бъдещето на българското село? 00:27:04

БНТ 1 | 17.06.2017 | Бразди

Какво е бъдещето на българското село?

Какво е бъдещето на българското село?
За Бусинци, прочутата керамика, красивата природа и все по-малкото хора там 00:05:28

БНТ 1 | 17.06.2017 | Бразди

За Бусинци, прочутата керамика, красивата природа и все по-малкото хора там

За Бусинци, прочутата керамика, красивата природа и все по-малкото хора там
 За село Студен извор, Музея на киселото мляко, туристите и 10-те негови жители 00:05:32

БНТ 1 | 17.06.2017 | Бразди

За село Студен извор, Музея на киселото мляко, туристите и 10-те негови жители

За село Студен извор, Музея на киселото мляко, туристите и 10-те негови жители
За хората, които не приемат диагнозата „умиращо българско село” 00:14:05

БНТ 1 | 17.06.2017 | Бразди

За хората, които не приемат диагнозата „умиращо българско село”

За хората, които не приемат диагнозата „умиращо българско село”

Днес "Бразди" ви отвежда в един от най-красивите, но и най-бедни райони на България - Трънско, за да потърсим отговор на един много важен въпрос - какво е бъдещето на селата в този и подобни на него райони. Между статистиката, тенденциите и европейските инвестиционни мерки, ще ви запознаем с хора, които не приемат определението "умиращото българско село" и действат, за да променят тази ситуация.

Ще се върнем десетина години назад във времето, за да ви покажем какво е заснела тогава камерата на "Бразди" в трънското село Бусинци.

В края на ХIX век оттук минава Иречек и отбелязва в своите "Пътувания из България" - център на особена грънчарска индустрия по форми и орнаментика съвършено старинна. Думите са за трънското село Бусинци, където векове наред грънчарското колело се е въртяло във всяка къща.

Остатъците от стара слава събира тази сбирка, приютена в неестествено помпозен за селото Музей на бусинската керамика, направен, разбира се, по времето на социализма. Самотна битка да възроди прочутата грънчарска школа води Александър Кожухаров, племенник на Петър Гигов. Кой е Петър Гигов? Най-именитият майстор на Бусинци работи от 1960 до 1991 година в малката си къщичка. Работите му са притежание на Лувъра, на Музея на човека в Париж, на музейни сбирки и колекции в САЩ, Япония, Русия и на много други места по света.

Тогавашният ни репортаж завършва със среща с местен жител, когото питаме дали хората, които живеят в това красиво село осъзнават, че около прочутата бусинска керамика могат да направят бизнес, да имат препитание, това вълшебно място да бъде посещавано от туристи. Отговорът му е: "Не. Не го осъзнават".

Връщаме се 10 години по-късно в Бусинци с надеждата, че някой български лев от милионите, които се изляха през последните години в българските селски райони е стигнал и дотук и светът е научил повече за прочутата бусинска школа. Какво намираме? Идеални пътища. Това, изглежда, е ново. Все същата природа като от картичка. И все същите къщи с типичната за този район очарователна архитектура, но годините са ги смазали още повече. И, ако щете вярвайте, за час и половина - време, което стигна да обиколим улиците на Бусинци, срещнахме само една жена. От нея разбрахме, че постоянните жители на селото междувременно са се стопили наполовина.

"Много е хубаво тука, ама хора нема", споделя тя.

За Бусинци, прочутата керамика, красивата природа и все по-малкото хора там
"Бразди" | "Какво е бъдещето на българското село?" - 17.06.2017

РЕКЛАМА