"Сексът и насилието не са моята чаша с чай. Повече си падам по сакса и цигулката". "Превърнах се от създател на образи в разказвач на истории. Само историята може да придаде значение и морал на един образ". Ернст Вилхелм Вендерс, роден на...

Споделете с приятели


"Сексът и насилието не са моята чаша с чай. Повече си падам по сакса и цигулката".

"Превърнах се от създател на образи в разказвач на истории. Само историята може да придаде значение и морал на един образ".

Ернст Вилхелм Вендерс, роден на 14 август 1945 година в Дюселдорф, Север Рейн - Вестфалия.

Изучавал медицина и философия в Мюнхен, Фрайбург и Дюселдорф, през 1968 постъпва в Мюнхенската академията за кино и телевизия. Президент на Европейската филмова академия, председател на журито на Международния филмов фестивал в Кан през 1989 г., през 2006 закрива Белградския филмов фестивал - ФЕСТ, а през 2008 г. като председател на журито на филмовия фестивал във Венеция влиза в остър конфликт с директора на Фестивала относно правилата преди финалното решение и огорчен от лошия опит се заклева да не участва повече във фестивално жури. Дарява наградата си от Кан за филма "Криле на желанието" през 1987 г. в рамер на 5 000 долара на канадския кинотворец Атом Егоян. Пет брака и пет законни съпруги, всяка от които е снимал в поне един филм.

СПОДЕЛЕНИТЕ МИСЛИ НА ВИМ ВЕНДЕРС

за НЕИЗВЕСТНОТО:

"В началото исках само да правя филми, но от дистанцията на времето, самото пътуване вече не беше цел, а онова, което ще се открие накрая. Сега правя филми, за да открия нещо, което не знам - подобно на детектив".

за СЦЕНАРИЯ

"Филмовата индустрия в Холивуд е насочена все повече към власт и контрол, а не за разказване на истории, каквато е само претенцията й. Иронията е, че фундаменталната разлика в правенето на филми между Европа и Америка е в значението на сценария. Моят опит в Германия и Франция показва, че сценарият е нещо, на което принципно се основава филма, по който той е направен. Американците са далеч по-практични. За тях сценарият е подробно описание, което трябва стриктно да се следва в постоянен страх от това, нещо да не се наруши. В известен смисъл цялата творческа енергия отива в сценария и някой да заяви, че филмът съществува, още преди да се е снимал. Губи се спонтанността. Но във Франция и Германия правенето на филм се възприема повече като приключение само по себе си...."

за КЛАСИКАТА

"Днес оригиналността е рядкост в киното и това не е ценен стремеж, защото повечето творби, които демонстрират това са егоцентрични и претенциозни. Това, което е най-приятно за гледане са обикновените неща на класически език с чувството, че образът ще бъде разбран от всеки. Аз изобщо не съм привърженик на новоразвиващия се филмов език с преднамерена естетика. Аз обичам филмовата история и по-добре да се учите от тези, които ви я преподават..."

за ЖАНРА

"Много е трудно да останеш в границите на филмовия жанр. Възхищавам се на способните да го правят. Аз просто не притежавам нужната дисциплина. Това, което харесвам относно жанровете е възможността да играеш с очакванията и точните правила, които можеш да спазваш или да нарушаваш. Но жанровете са забавно нещо - и рай, и ад. Помагат ти да насочиш идеите си, помагат в ориентацията на аудиторията, но не помагат в онова, което искаш да прокараш извън Тях. Жанровете се гневят, когато искаш да разкажеш и други истории, защото жанрът е самозадоволящ се вид и иска да бъде център на вниманието".

за ПРОДУЦИРАНЕТО

"Винаги ще продуцирам своите филми. Трябва да станете продуцент, ако искате някакъв контрол върху съдбата на своята творба. В другия случай, той става филм на някой друг, който прави с него, каквото си поиска. Аз самият вече имам един такъв лош опит и никога няма да го повторя... "

Автор: Златна Романова