Уди Алън

"Двата най-големи мита за мен са, че аз съм интелектуалец, защото нося очила, и че съм творец, защото филмите ми губят пари. Това преобладаваше през годините".

01:55, 22.02.2017

УДИ АЛЪН

или Алън Кьонигсберг е роден на 1 декември 1935 в Бруклин, Ню Йорк. Като малко момче се интересува от магически номера и свири на кларинет - две хобита, с които не се разделя и до днес.

Влиза в шоубизнеса на 15 години, публикувайки вицове за местен вестник - срещу 200 долара на седмица изважда по 2000 анекдота дневно. Продължава да пише шеги за токшоу, но чувства, че вече са изхабени. Агентите му Чарлс Джофе и Джак Ролинс го убеждават да започне да разказва собствени истории. Алън неохотно се съгласява с такъв страх от аудиторията, че трябва да си запушва ушите, докато го... аплодират. Успява и става много добър в това.

След няколко години на сцената Уди Алън пише филмов сценарий с участието на Уорън Бийти и със собствена скромна роля в "Какво ново, маце?"(1965). В хода на продукцията сценаристът Алън си добавя още и по-добри линии в своята малка роля, като ощетява тази на Бийти. Неочаквано Уорън Бийти напуска проекта и е заменен от Питър Селърс, който изисква за себе си най-доброто от сюжета и цялото екранно време. От този опит Уди Алън осъзнава, че "не би могъл да работи един филм без пълен контрол над цялата продукция".

Теоретично режисьорският му дебют е с "Какво става, Тайгър Лили?" (1966) - японски екшън, в който добавя комичен диалог между шпиони, търсещи тайна рецепта за яйчeна салата. Истинският му дебют идва през следващата година с "Вземи парите и бягай" (1966), написан и заснет за по-малко от година, докато едновременно с това пише повече от дузина пиеси и няколко комични книги.

Докато известността го покрива, Уди Алън транзитира във филмите си през годините - от смешните "Банани", Любов и смърт", "Всичко, което искате да знаете за секса, но се страхувате да питате", през романтичните "Ани Хол", "Манхатън", "Хана и нейните сестри", към Бергмановските - "Прашни спомени", "Вътрешности", до разнообразието с "Престъпления и наказания", "Съпрузи и съпруги", "Могъщата Афродита", "Знаменитости", "Да разнищим Хари", "Вики, Кристина, Барселона" или "Сензацията"..., "Дребни мошеници", "Куршуми над Бродуей", "Финал по холувидски"

Въпреки промените в историята циничният поглед към изкуството, майсторството в диалога и връзката с картината визират Уди Алън като един от най-остроумните ексцентрици в киното и в живота, със самоирония и с откровено до шокиращо чувство за хумор.

ЗАПАЗЕНА МАРКА на Уди Алън:

Често играе невротичен нюйоркчанин.

За ролите предпочита себе си, Даян Кийтън и Миа Фароу.

В много от филмите му има поне един герой, който е писател, режисьор или продуцент, често самият той.

Почти всичките му филми са заснети в Ню Йорк.

Кръглите черни очила, които не сменя, са по модел от 1960.

ЗАД КАДЪР:

- 3-ти в класацията на британското сп."Импайър" за "100-те филмови звезди на всички времена"(1997);

- поддържал е връзка с Даян Кийтън;

- след раздялата с Миа Фароу, двамата започват дълга публична законова битка за трите им деца, спечелена от Фароу. На Алън са отказани права за свиждане с Дилън О'Съливан Фароу, може да вижда само биологичния си син Сачел - под надзор. Мозес Фароу отказва да вижда баща си;

- обича Венеция и подпомага набирането на средства във Фонд за възстановяване на Венецианския театър, разрушен след пожар;

- сред най-големите му идоли са Ингмар Бергман, Гручо Маркс, Федерико Фелини, Коул Портър и Антон Чехов;

- участва за първи път на Филмовия фестивал в Кан през 2002г., когато получава "Палмата на Палмите" за цялостно творчество;

- има най-много сценарни номинации (без награди) в историята на "Оскар"-ите - общо 14, всичките за оригинален сценарий, създаден директно за екрана;

- и двамата му дядовци са мигранти: единият е от австро-еврейски, другият - от руско-еврейски произход;

- отказва да гледа филмите си след създаването им;

- говори френски;

- вегетарианец;

- пише сценариите си на пишеща машина.

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:

/За филмите/: "Не мога да си представя как би вървял бизнесът по начин, различен от този, в който режисьорът има пълен контрол над филмите си. Моята ситуация, може би, е уникална, което не говори добре за бизнеса, но не би могло да бъде другояче, защото режисьорът е този, който има визията и той е този, който трябва да постави тази визия вътре във филма".

"Всъщност, аз съм нискокултурна личност. Предпочитам да гледам бейзбол с бира и малки кюфтенца."

"Има много по-лоши неща в живота от смъртта. Прекарвали ли сте някоя вечер със застрахователен агент?"

"Парите са по-добри от бледността, само по... финансови причини".

"По някаква причина аз съм по-оценен във Франция, отколкото у дома. Вероятно, субтитрите са невероятно добри."

"Влез в армията, виж света, срещни интересни хора и... ги убий".

"Моето единствено съжаление в живота е, че не съм някой друг".

"Това, да бъда известен, не ми помогна много. Преди много години Уорън Бийти веднъж ми каза, че да бъдеш звезда е като да си в публичен дом с кредитна карта. Не го усетих така. За мен беше като в публичен дом с кредитна карта, но с изтекъл срок."

"Изкарах курс по високоскоростно четене и прочетох "Война и мир" за 20 минути. Отнася се за Русия".

"Моят мозък: това е вторият ми любим орган".