Телевизионният театър представя "Новото пристанище" на 8 юни 2020 г.

Действието се развива в първите десетилетия на Свободна България, време на политиканстване, войнстваща посредственост и некомпетентност по върховете на властта, когато новоизлюпени политици, парвенюта, маниакални властолюбци, самозабравили се големци-грандомани, алчни за богатство и слава безскрупулни кариеристи, лицемери, лилипути, страхливци и подлеци, изкатерили се по стъпалата на обществената пирамида самозванци, триумфално шестват из историята на новосъздадената ни държава.

Един от тях е и министър Кочев, главният герой в комедията „Новото пристанище“. Той е станал известен със своята слабост към представителките на нежния пол. От това се възползва Малинка Николиева – прелестно създание, което ще прелъсти министъра, за да запази мястото на брат си в министерството. Но, за да омилостиви министъра, младата жена трябва да изиграе ролята на съкрушена съпруга.

Всичко би завършило като една банална любовна авантюра, в която красива и користолюбива съблазнителка щурмува сластолюбието на един високопоставен мъж и накрая всеки получава своето. Или пък – също толкова банално - историята би могла да завърши със скандал и унизително изобличаване на манипулаторката. Но не и във въображението на майстора комедиограф Ст. Л. Костов, винаги готов да извади от ръкава един абсолютно неочакван обрат. Когато истината излиза наяве, този сантиментален български Дон Жуан вместо наказание, предлага на измамницата ръката си. В играта на надлъгване и надхитряне той е открил в нея своя огледален образ, своята сродна душа - своето ново пристанище…

Ст. Л. Костов, или Стефан Лазаров Костов, най-големият български комедиограф, е забележителна фигура от поколението на българската интелигенция в началото на 20 век - време озарено от нови идеи и очаквания, от смелостта и свободата да се създава новото модерно изкуство, новия български живот. За разлика от неговия шедьовър „Големанов“, „Новото пристанище“ е весела, смешна история, разказана анекдотично, без злоба или злорадство. Авторът се забавлява с човешката глупост, с героите си – нито лоши, нито добри - просто смешни хора, които се надлъгват, плетат интриги, залагат капани и накрая сами падат в тях.

Механизмите на политическата власт и поведението на властимащите – това е една устойчива тема в българската следосвобожденска публицистика, литература и драматургия. Сарказъм и жлъч подострят перата на общественото недоволство. На прицел са силните на деня, грубите амбиции, дребнавите страсти, които често довеждат маломерните личности до умопомрачение, а общочовешките ценности – до заличаване.

Създателят на сп. „Златорог“, Владимир Василев, гуру на новата модерна вълна в българската литература и култура, описва Ст. Л. Костов като много общителен, но сдържан и състрадателен, мъдър и непретенциозен човек, отличен познавач на хората: „висок, приведен, отпуснат, дори разглобен в движенията си, с кърпичката в джоба и вечния папийон – имаше черти на някогашен бохем и зрял аристократ, който обаче не държи на титлите си, защото животът му е станал много ясен. Той чегърта цигарето си, пръхти, но в това време ви е разбрал, почувствал и няма нужда да му казвате - той знае. Аз съм отивал при него като при огнище. Никой не можеше да бъде такъв приятел като Костов…“

За неговите комедии разказва и професор Александър Балабанов: „Някои ги нарекоха фарсове - и то с пренебрежение. Аз именно против тия пренебрежения се опълчих и написах: Предпочитам един интересен фарс, отколкото вашите скучни мизерии, които по някой път наричате и трагедии. Тъкмо това трябва да бъде комедията - фарс, който представя света с главата надолу, а вие го искате с главата направо или съвсем без глава, като вас! В неговата усмивка имаше повече знания, наука и правда, отколкото във всичките ваши книжни книжки…“

Гледайте „Новото пристанище“. от Ст. Л. Костов на 8 юни 2020 г. от 22 часа по БНТ1.