Комедията в чертири действия на Антон Павлович Чехов "Чайка" зрителите могат да видят на 18 май, телевизионната постановка е от 2011 г.

Споделете с приятели


Сценарист и режисьор на театралната постановка е Крикор Азарян. Режисьор на телевизионната адаптация - Лилия Абаджиева. Оператор: Димитър Митов. В ролите - Александра Сърчаджиева, Иван Радоев, Бойка Велкова, Иван Ласкин, Анастасия Ингилизова и др.

Крикор Азарян поставя „Чайка“ в Театъра на Българската армия. Телевизионната постановка е заснета в павилион на Българската национална телевизия. Много изследователи на изкуството определят „Чайка“ като начало на модерния театър, а самият Чехов казва: „Написах нова пиеса, започвам я “forte“ и я завършвам „pianissimo, против всички правила на драматическото изкуство“. „Чайка“ е пиеса за изкуството, за живота на човека, изкушен, пристрастен, свързан с изкуството. Когато изкуството се превръща в съдба. Сюжетът е прост – едно провалено домашно театрално представление отключва характерите, отношенията и действията на героите, затворени в своя малък свят. Вече 126 години пиесата шества по всички световни сцени.

В провинциалното имение на Сорокин гостуват негови роднини. На сцената на домашния театър Треплев поставя пиеса, която ще бъде изпълнена от неговата любима – Нина Заречная. Сложни отношения и драматични преживявания рушат всяка възможност за постигане на равновесие и покой. Всички страдат, всички са нещастни, всички се задушават във вакуума на мъчителна мечтателност и окончателна несбъднатост.

Няколко думи за автора и пиесата. През 1894 година Антон Чехов започва да пише в имението си в Мелихово пиесата "Чайка". Нейната премиера на 17 октомври 1896 година в Александринския театър в Санкт Петербург е пълен провал, публиката скучае, провиква се, освирква актьорите, замерва ги и накрая ги изгонва от сцената. Пресата се гаври с „Чайка“ и я осъжда на смърт. Чехов, дълбоко разстроен, решава да се откаже от театъра. Пиесата обаче силно впечатлява Владимир Немирович-Данченко, който убеждава Константин Станиславски да режисира през 1898 г. постановката й в новосъздадения от тях Московски художествен театър. Така "Чайка" се възражда за вечен живот на сцените на световните театри и се превръща в шедьовър на театралното изкуство за всички времена. И днес Московският художествен театър използва в своята емблема стилизирано изображение на чайка. Любопитен факт е, че Чехов уточнява жанра на „Чайка“ като комедия, но традиционно пиесата се възприема и интерпретира във времето напред като драма. Чехов умира на 2 юли 1904 г. По думите на неговата съпруга, актрисата Олга Книпер, Чехов се събужда през нощта и моли за доктор с думите "Ich sterbe" ("Умирам"). След това поисква шампанско, изпива го до дъно и това е последният му салют от сцената на живота. Антон Павлович Чехов. Първият, който формулира основния принцип на театралната драматургия: „Ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последното действие тя трябва да гръмне“. В „Чайка“ това се случва с разстрела на птицата чайка, като алегория на несъвместимостта между волния дух и реалния живот, и най-буквално във финала на пиесата – със самоубийството на един от героите, стигнал до невъзможността да продължи в объркания свят на отчуждение, неразбиране, равнодушие и студенина.

Гледайте „Чайка“ по Антон Чехов на 18 май 2020 г. от 21 часа по БНТ1.