Телевизионен театър: "Нова година, нови порядки" и "Кучешката огърлица"
Късметът е "на каишка" - според нуждата и умението"Нова година, нови порядки" и "Кучешката огърлица" са театрални минатюри, онагледяващи опита и мъдростта в народни поговорки: "Ситият на гладния не вярва", "По дрехите посрещат, по ума изпращат", "Гладна кокошка просо сънува"...Телевизионен театър
Нова година, нови порядки
Всеки се хвали с това, което няма, а слушателите им вече мечтаят да са като тях... 
Сценарий: Нейчо Попов
В ролите: Нейчо Попов, Георги Парцалев, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов
Семейните хвалби и преувеличения между съседи на гости онагледява народната поговорка "Гладна кокошка просо сънува"
60-те години на XX в. Семейство Пешеви са на гости у своите съседи. След острата забележка на жена си Пешев разказва на своя приятел за живота си в семейството, където е като "бог". Когато се връща на обяд, съпругата измива ръцете му, сервира и играе ориенталски танци, докато той се храни. Но гледната точка на жената е друга. Пешева разказва на приятелката си, че съпругът й готви, сервира, пере, грижи се за детето.
Синът им споделя с приятелчето си за прекалените грижи на своите родители - единият вместо него учи уроците му, другият свири на цигулка. Впечатлените домакини, всеки за себе си, мечтаят за живота, който водят техните приятели така както им го описват...
Кучешка огърлица
По дрехите посрещат, по джоба изпращат...
Сценарий: Вили Цанков
Режисьор: Вили Цанков
Оператор: Васил Керанов
Музика: Ангел Михайлов
В ролите: Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Коста Цонев, Георги Парцалев, Стоян Гъдев
В сюжет за бедността и богатството се оглеждат народни поговорки като "Ситият на гладния не вярва", "По дрехите посрещат, по ума изпращат", "Ум царува, ум робува, ум патки пасе"...
В студена зимна вечер скитник стои пред вратата на бар-вариете. За да влeзе вътре, той си нахлузва нашийника на кучето на танцьорката от заведението. Прехласнат от изисканата обстановка, беднякът не забелязва ехидните погледи на посетителите. След поредното програмно изпълнение, той изпраща на танцьорката единствената ценна вещ, която притежава - любимата си хармоничка.
Дамата пренебрежително изтръсква пепелта от цигарата си върху нея и му я връща. Отчаян, скитникът си тръгва, но не след дълго се връща преоблечен с наметало и цилиндър на главата. Спечелва огромна сума пари на рулетка и с лекота ги раздава.
Парите заслепяват всички и никой вече не се интересува, че това е същият скитник, на когото са се присмивали. Танцьорката сама идва при него и му поставя нашийника на врата - знак, че е приет в обкръжението й. На сутринта бездомникът се събужда сам край рулетката с надянатата кучешка огърлица...
