"Нос"
Без мярка за достойнство и позор и без... Нос
Телевизионна постановка
По едноименната повест на Н.В.Гогол
Режисьор: Павел Павлов
Оператор: Йордан Йорданов
В ролите: Николай Бинев, Васил Димитров, Татяна Лолова, Домна Ганева, Вълчо Камарашев, Петър Петров, Живко Гарванов, Марин Янев, Александър Палиев и други.
Едноименната телевизионна постановка има две версии във Фонда на БНТ - кратка черно-бяла миниатюра от 1960 и по-дълга - от 1976.
"Нос" е кратка повест от Н.В.Гогол, написана през периода му в Санкт Петербруг, когато писателят вижда сюррюеализма - с абсурда и гротеската, а романтиката е само за украса. Публикувана е през 1836.
"Хлябът е майсторска работа, а носът - не!". "Може би носът не е само нос?!", а нещо друго - достойнство, любопитство, лъжа, знание, самомнение...
Една сутрин от лицето на майор Ковальов изчезва носът му, който по същото време се появява в току-що изпечения хляб на бръснаря Иван Яковлевич. Носът излиза и започва собствен живот - получава работа като градски съветник, ходи на църква и се готви да замине зад граница...
През това време майор Ковальов безутешно го търси, иска дори във вестник да излезе обява за носа му в "Търси се", но никой не е склонен на такъв позор. Лекар е повикан да постави друг нос, който не му приляга и т.н., докато пак някак необяснимо, както е изчезнал, неговият собствен нос се връща на предишното си място.
Абсурдитска социална притча или фриволен анекдот, "НОС" на Николай Василиевич Гогол остава загадъчно произведение, Будещо недоумение и смели трактовки.
Изследователите посочват четири варианта на повеста - от първоначалната чернова до появата на значително преработена версия с разширен финал и обособена авторска глава. Така тексът се появява в идеалната си композиция:
1 глава - завръзка с бръснаря, намерил изгубен нос в хляба си;
2 глава - основна, с майор Ковальов, отчаяно търсещ своя нос;
3 глава - неочаквана развръзка;
!? глава - пародийно и нищо необясняващо разсъждение на автора за смисъла на самата повест.
Последната редакция е отпечатана в Трети том на Съчиненията на Гогол /1842/, който за първи път обединява прозведения от петербургския му живот /"Невски проспект", "Портрет", "Нос", "Шинел", "Записки на един луд"/. След смъртта на Гогол са издадени в цикъл "Петербургски повести", какъвто Гогол не е обособявал.
Фантастиката, лишена от мотивировка, за Гогол се явява признак или призрак на заобикалящия го свят - неестествен, невероятен и ненормален. Ежедневието е ирационално, а логиката се подменя с абсурда.
Ако в "Записки на един луд", предшестваща "Нос", алогизмът на света се обяснява с безумието на героя, то в "Нос" той не е мотивиран от нищо, освен от произволието на Автора, подобно на объркан от света и Сътворението си Създател, наричан Бог, Господар, Всевишен....
За тази литература на Гогол се посочва чуждо френско и немско влияние. Търсят се фройдистки обяснения като комплекси от липса на задоволителна полова мъжественост. Повестта е адмирирана и отхвърляна, приемана е различно от всеки и от всяко време, оценявана е от абсурдисти, реалисти и формалисти, поставяна е почти постоянно на сцени и екрани, дори и в анимационна версия.
(...) Видимо, без мярка за достойнство и позор означава "без нос" и не се отнася за физическа мъжественост, а за друга сила. Връщайки се необяснимо, носът носи на своя собственик онова, което се е изпълзвало, докато е бил без него и намекът не е за късмета, а за друго, с което светът неусетно и лесно се задоволява - Лъжата.
През 1995 на стената на сграда между "Возненски" проспект и "Римски-Корсаков" в Санкт Петербург бил поставен паметник с "Нос на майор Ковальов" от Резо Габриадзе - писател и художник и от Вячеслав Бухаев - архитект. През септември 2002 този скулптуриран паметен "Нос" необяснимо изчезнал също като в повестта на Гогол, но след една година бил намерен и върнат на място. А през 2008 в двора на Филологическия факултет на Санкт-Петербугския университет бил поставен още един паметник на "Нос" от Тимур Юсуфов.
*Златна Романова
