РЕКЛАМА

Панорама | Срещи при герана в село Челопек | Части от предаването - 6

ГЕРБ и драмата с изборните правила - Цветан Цветанов 01:02:49

БНТ 1 | 22.02.2019 | Панорама

ГЕРБ и драмата с изборните правила - Цветан Цветанов

ГЕРБ и драмата с изборните правила - Цветан Цветанов
Срещи при герана в село Челопек 00:07:15

БНТ 1 | 22.02.2019 | Панорама

Срещи при герана в село Челопек

Срещи при герана в село Челопек
Цветан Цветанов: В политиката не можеш да правиш законодателство на инат 00:13:20

БНТ 1 | 22.02.2019 | Панорама

Цветан Цветанов: В политиката не можеш да правиш законодателство на инат

Цветан Цветанов: В политиката не можеш да правиш законодателство на инат
К. Нинова: При гласуването на Изборния кодекс управляващите нарушиха законите 00:17:08

БНТ 1 | 22.02.2019 | Панорама

К. Нинова: При гласуването на Изборния кодекс управляващите нарушиха законите

К. Нинова: При гласуването на Изборния кодекс управляващите нарушиха законите
Мустафа Карадайъ: Нека се направи Изборен кодекс съгласно Конституцията 00:19:02

БНТ 1 | 22.02.2019 | Панорама

Мустафа Карадайъ: Нека се направи Изборен кодекс съгласно Конституцията

Мустафа Карадайъ: Нека се направи Изборен кодекс съгласно Конституцията
Израел Хоровиц: В живота има само един въпрос: защо сме живи? 00:04:24

БНТ 1 | 22.02.2019 | Панорама

Израел Хоровиц: В живота има само един въпрос: защо сме живи?

Израел Хоровиц: В живота има само един въпрос: защо сме живи?

Все по-рядкосе случва някой да ви покани в къщата си, без да ви познава. Понеже жадува за други хора. Само трябва да затворите портичката след себе си. Не заради страх от крадци, а защото ще избягат агънцата.
Едно малко дворче в село Челопек по пътя за Околчица, в подножието на Врачанския Балкан.

Борислав Манчев: В добро село сме. Около 550 жители, ама как ще бъде занапред знае само оня отгоре...

От дума на дума признава, че някога е бил кмет на селото. Така разбрал колко трудно нещо е властта. Колко сложно нещо е народът. Че най-трудно се управляват горди хора.

Борислав Манчев: Гледай сега, с хората е най-трудно. Не е стадо да го забереш там да пасе.

От край време в Челопек пазят традиция - когато нямат помощ отникъде - се заемат сами. Така старите оставили читалище на младите, а младите днес ги канят при тях. Преди няколко години си направили църква. С труда на хората от селото е изградено и място за срещи - при герана. Пустее в делнични дни, защото тук всички имат работа.

Миглена Младенова-председател на читалище „Огнище“, село Челопек: Първото нещо, което направихме, имахме една спирка, тя не беше във вида, който е сега. Беше си стара спирка. И решихме да я боядисаме. Четирима души се събрахме. Купихме си боя. И тогава всеки, който минаваше се обаждаше: ами аз ще донеса това-онова. Доведоха и магаре. От четирима души станахме 30. Нещо, което е много важно - нещата при нас се случват, защото работим съвместно кметство, читалище, пенсионерски клуб и църковно настоятелство.

Сега в Челопек толкова си харесват спирката, че понякога я ползват за сцена. Там правят представления. Чакат някого, изпращат някого. Така разбират думата „заедно“.

Миглена Младенова, председател на читалище „Огнище“, село Челопек: Проблемът в държавата е, че не иска да слуша хората. Седят си на бюрата и мислят, че едно нещо е правилно за нас. Всъщност не идват да питат хората. Много по-лесно ще работи държавата, когато чува хората и решенията идват отдолу нагоре.

В Челопек на никого не е лесно. Много младежи от поколението на Миглена са се опитвали да продължат живота си там. Отказвали са се. Родителите й имат малка ферма. От тях е видяла, че битката с непочтеността е по-трудна от битката със земята.

Миглена Младенова: Аз лично и като предприемач мога да споделя, че малкият и среден бизнес е тъпкан, а той е гръбнакът на икономиката. Има много предприемчиви хора. Не е вярно, че хората нямат идеи и не могат.
Тя е от хората вярващи, че държавата не е властта и бюрокрацията, а всеки със свободната си воля.

Кметът на селото пък е разбрал, че като получиш власт може и да не ти се отрази добре. Понеже всички ще те виждат като бъдещ крадец. Долу, на площада, казват, че са го гледали под лупа. Следили го как ще изразходва всяка капчица боя. Затова в началото на мандата той сам си боядисал кметството.

Тихомир Тошев - кмет на селото: Елементарен проблем имахме тук с едни животни развързани: Питат ме, ама няма ли власт да се погрижи за това нещо. А това животно е на някой човек. Ако този човек се беше погрижил, то нямаше да се занимаваме с човека, властта и държавата.
Другото нещо, което правя е, че всички ремонти, които правим, гледам да ги правят хора от селото. Тоест те да са в час. Ето в тази страда са отишли 50 чувала гипсова шпакловка... И така и на мен ми е по-лесно да убедя хората от селото, че парите са отишли там, където са отчетени.

И ето сега всички заедно пак имат нова кауза - да издадат книга за историята на селото, да не бъдат забравени. Понеже от това се състои животът - от спомен за човешка чест и любов.

Цветана Евгениева - писател и журналист: Около нас има много зло, има много конфликти, раздори. И аз реших - за поколенията трябва да остане доброто, градивното, това, което човек оставя като следа.

Тя е авторката на книгата, която на 3 март жителите на селото тържествено ще получат в ръцете си. Събирали са левче по левче, за да стигне до печатницата.
Обича Челопек и живота там. Била е дългогодишен кореспондент на БТА във Враца. Вярва в онази журналистика, която осмисля света, а не „изяжда" човека.

Цветана Евгениева: Изгубени са много ценности във времето на прехода. По някакъв начин мътната вода отвлече тези ценности. Дори и празниците. За да има празници, трябва да има дух. Трябва да има любов.

Със същата любов в селото преди време са възстановили старата къща на баба Илийца. Истинската жена от селото, която Вазов превръща в герой от своя разказ. Сега там е портретът на един старец - дядо Дано. Той е малкото момченце, което тя носила в ръцете си през реката.

БНТ: От колко години се събира това богатство в къщата?Диана Цветкова - родственик на баба Илийца:
Постоянно. Иначе всичко, което виждате, е дарения на хората от селото, като ето тези трикраки столчета от кошарата на баба Илийца. Аз съм от поколението на дядо Цено, това е братът на внучето, за което става въпрос във Вазовия разказ “Една българка“. Избягвам да споменавам факта пред посетителите, които идват. Вече, след като приключим, информирам, че съм един от наследниците.
БНТ: Защо? Защото днешният свят е пълен с показности фалшиви герои ли.
Диана Цветкова - родственик на баба Илийца: Да, точно така.

Челопек. Където все още ценят думите и затова си ги пестят. Не пестят от онова, което придава смисъл на живота. Да запалиш огнището на някого. Да му сготвиш вечеря. Да му върнеш заблуденото магаре. Да се зарадваш на първите кокичета.

Автор: Катя Тодорова

Срещи при герана в село Челопек
"Панорама" | "ГЕРБ и драмата с изборните правила - Цветан Цветанов" - 22.02.2019

РЕКЛАМА