Срещи на първия ред: Теодора Димова с братя Миладинови

Документален филм

Сценарий: Валери Яков, Красимир Кушев
Режисьор: Валери Яков
Оператор: Методи Стоилков
Музика: Петьо Кръстев

Консултант: проф. Михаил Неделчев

Продуцент: БНТ 2 - Благоевград

Филмът от "Срещи на първия ред" е посветен на Братя Миладинови.

Във виртуална среща с миналото писателката Теодора Димова търси отговори на въпроси извън застиналите в христоматийните шаблони, разкрива факти и събития. На местата, където споменът за възрожденците от Струга е най-силен, тя представя емоциите и реакциите от корените на родолюбието.

БРАТЯ МИЛАДИНОВИ

Родени в Струга, образовани в Гърция, просветители, общественици и истински народни будители, Димитър и Константин Миладинови са радетели за укрепване на българщината, срещу асимилаторската гръцка политика, настоятели за преподаване на български език в училищата, за самостоятелна Българска църква и най-после за съхранение на фолклора и опазването на чувството за национална принадлежност. Преследвани от гръцките фанариоти и османските власти, Братя Миладинови обикалят България, събират съкровища от народното творчество и оставят на поколенията най-големия сборник с "Български народни песни, събрани от братя Миладиновци Димитря и Константина и издани от Константина” - в 12 части, с 660 народни песни на различни диалекти и с описани български обреди, обичаи, вярвания, предания, игри, поговорки, гатанки, имена. В предисловието са отбелязани 2000 редки думи. Книгата завършва с малък речник на латиница ("Slova"), обяснен и на хърватски.

Срещи на първия ред: Теодора Димова с Братя Миладинови

В обиколка на Струга и Охрид, писателката Теодора Димова разказва и припомня на съвремието за големия принос на Братя Миладинови в българската духовност.

Значимото им историческо дело Теодора Димова определя като Апостолско:

"Защото се иска Апостолски дух и Апостолска вяра, за да обикаляш от град на град, от село на село, зиме и лете, по прашните пътища, пеша, само и само за да чуеш няколко варианта на една и същ песен, да избереш най-хубавия, да я запишеш на коляно и да я пазиш в раздърпаните тефтери като очите си. Защото тогава е нямало Златен фонд, който да ги пази. Единственият "златен фонд" е била тяхната памет и тяхното сърце - да ги запазят и предадат на поколенията". Теодора Димова

Братя Миладинова са Апостоли и мъченици на народното дело.

"Понякога пътищата им се разделят, за да се пресекат десетки, стотиции пъти след това.
Накрая съдбата ще ги събере в тъмна килия на най-големия затвор в Цариград, за да преминат заедно в безсмъртието.
Там ще угаснат очите, които бяха видяли приказното наследство на своите деди.

(...)
Макар и да отиваше на явна смърт, от която никой не вярваше да отече, покойният Димитър Миладинов никак не бе уплашен и стреснат, а със спокойна душа, безбоязнен и с весело сърце - като на сватба отиваше си... Яздеше на коня като сват.

- Що така сте се уплашили, деца. Една шепа кръв е человеческий живот. За толко ли ще се уплаша.
Аз отивам на верна смърт, но народът български нема да умре заедно с мене. Той ще остане жив и един ден ще възкръсне. Тогава ще оцени моята кръв. Аз посех семето, а вие бидете живи, да пожниете плода".

"Историята не се пише само с кръв, може и с песен, стига да има кой да търси в пепелищата жар, за да си уловим отново огън".

Българска история: Братя Миладинови