Спомени от Веселиново за д-р Желю Желев

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Честен, почтен, добронамерен и уважителен - така ще запомнят Желю Желев близките и приятелите му в родното село Веселиново. Спомените им с него са много, защото дори и като президент не ги забравял и често ги навестявал, разказва Здравка Русева в "Денят започва".

91-годишната Калуша Атанасова разказа, че първото й впечатление от него било за уважителен човек, въпреки трудните отношения с втората му майка. Бил почтителен и изпълнителен към заръките на родителите си. "Нижехме тютюна, какво ни строят, туй работим. Той възприемаше работата всичката", разказва тя.

Малкото му живи родственици и приятели си спомнят за неговата упоритост и желание да променя света около себе си. Като комсомолски секретар организирал младежите да направят танцувална площадка в селския парк.

"Отиваме в източния край извън селото - едно дере и там имаше хубав пясък. С кофичките от ръка на ръка носихме необходимия пясък. А тези младежи, които работиха в ТКЗС, подариха минимум 3 работни дни, за да се съберат пари за цимента, ток да прекараме, да закупим хубав радиоапарат, грамофон. И до ден-днешен дансингът се използва" спомня си Ради Радев.

Покрай хубавите спомени Ради разказа и за трудните житейски моменти на Желев – за изключването от партията, за интернирането му в село Грозден, за партийното наказание от 7-те години да стои без работа. Всичките тези моменти описвал с чувство за хумор.

Но трудните моменти не го отклонили от пътя му, а само са закалили и съхранили човечността му, разказа братовчедката на Желев - баба Стояна. Думите й не стигат, за да хвали добрините му.

"Тъй се имахме много. Батко, батко, тъй го знам - батко. Две години по-голям от мене, ама добър човек беше, много добро момче беше, много. Като почина мъжа ми се отрази на очите ми - не виждам, и той дойде, взеха ме с колата, закараха ме в София на очен лекар и тогаз ходихме у тях, в апартамента ме заведе. За очите колкото пари трябваше да се дадат, той ги даде, той плати заради мене", разказва Стояна Желева и добавя: "Мисля, че само той може да претендира затова портретът на Левски да е над главата му. Аз не видях той да се облагодетелства от службата си. Поне остана за нас- за Веселиново, туй, че цялата общественост в България научи, къде се намира."

За благодарност родното село на Желю Желев и Община Смядово през 2007 година го удостоиха със званието "Почетен гражданин". Тогава пред препълнената зала казал, че България вече е в Европа и "байганьовски щуротии и хитруване няма да минават".