РЕКЛАМА


През 1903 г., месеци преди Илинденско-Преображенското въстание, „фитилът на Балканското буре с барут“ е запален в Солун от група български младежи, наречени „гемиджиите“.

Учениците от Солунската българска мъжка гимназия извършват няколко атентата срещу обекти, свързани с икономическите интереси на Западна Европа. Целта на „гемиджиите“ е да привлекат вниманието на „Европа“ към защита на българското население в Македония, останало под властта на Османската империя. Повечето от атентаторите загиват и са забравени след потушаването на Илинденското въстание, но тероризмът в защита на националните интереси не изчезва от Балканите.

Между събитията, предшестващи Илинденско-Преображенското въстание, априлските атентати в Солун са безспорно най-крупното по своя страховит ефект и по предизвиканите дълбоки сътресения в революционната организация. Те са най-динамичният израз на македонския революционен дух - и като замисъл, и като изпълнение, и като воля да се победи смъртта.

В Солун Слави Мерджанов намери готова идейна плячка в лицето на няколко ученици, главно велешанчета, известни в гимназията с неразделното си другарство, със своенравието си и с непокортвото си. Те са: Йордан Попйорданов (Орцето), Константин Кирков, Тодор Богданов, Димитър Мечев, Илия Тръчков, Владимир Пингов и др. Всички са на 18-20 години.

Можем ли днес да наречем „гемиджиите“ герои, или концепциите на 21 век имат друго определение за тях? В дискусията ще вземат участие:

Професор Светлозар Елдъров
Ученият от Института за балканистика при Българската академия на науките, изследовател на дейците, лидерите и апостолите от македоно-одринската освободителна борба.




Доцент Александър Гребенаров
Ученият от Института за исторически изследвания при БАН, председател на Македонския научен институт, за когото гемиджиите и Борис Сарафов са важни фигури в българското националноосвободително движение.




Доцент Даниел Вачков
Историкът от БАН, изследовател на икономическите и политическите процеси след Освобождението, за когото действията на българското общество от края на XIX и началото на XX в. за освобождението на Македония са белязани от емоционалност и често пъти прибързаност и непоследователност, което определя и техния неуспех.



Доктор Георги Георгиев
Ученият от БАН, специалист по проблемите на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско, за когото Солунските атентати, гемиджиите, Борис Сарафов са ключови ориентири и едни от най-ярките символи на революционния гений и борба на македонските българи.



Гледайте "История.bg" всеки понеделник от 21:00 часа по БНТ1!

Солунските съзаклятници и Борис Сарафов
"ИСТОРИЯ.BG" - 12.06.2017

РЕКЛАМА