Сбогом, моя кралице

След "Мария Антоанета" /2006/ на режисьорката София Копола с години от историята й в свободен стил, следва "Сбогом, моя кралице" на Беноа Жако с последните четири дни преди екзекуцията на австрийската кралица на Франция в безупречен етикет от ежедневието на кралския двор. Жако изважда едно от най-познатите и изучавани събития в историята на Франция и естествено се чувства на свой терен, за да задоволи любопитството в носталгията по дворцовата епоха. Ритуали, етикет и обноски са проследени в детайли, далече от случващото се, на фона на което Версай сякаш е отделна държава - свят, считан дотогава за недосегаем. Режисьорът не се интересува от събитията, а от последствията им в хроника на последните дни от живота на Мария Антоанета в микрообщество, където слънцето е кралят Луи ХVІ и денят се предвижда с последствията от нощта. Придворните са добре облечени, с достатъчно свободно време, близки в поведението си до това на своите господари - с кодирано общуване, в което и най-малките жестове са премерени до милиметър, движенията са символни, а тонът на гласа има друго значение... В това време и място Кралицата "слуша" книги, безгрижна, фриволна и отдадена единствено на себе си пред погледа на преданите слуги в хаоса на закъснялата новина от Париж за превзетата Бастилия - небрежна "глупост, която ще й струва скъпо".

Историческа драма.

Франция, Испания,2012г.,100 мин.

По романа на Шантал Тома.

Режисьор Беноа Жако

В ролите: Даян Крюгер, Леа Сейду, Виржини Ледоайен, Ноеми Лвовски, Ксавиер Бовоа и др.

Номинация "Златна мечка" за Беноа Жако от Международния филмов фестивал в Берлин /2012/;

Награда за най-добра актриса на Леа Сейду от Фестивала на романтичното кино в Кабур, Франция /2012/;

3 награди "Сезар" за: сценография на Катя Уишкоп,  дизайн на костюми на Кристиан Гаск и операторско майсторство на Ромен Уиндинг и още 8 номинации за: най-добър филм на продуцентския екип, адаптиран сценарий на Жил Торан и Беноа Жако, режисура на Беноа Жако, монтаж на Люк Барние, оригинална музика на Брюно Куле и звук на звукозаписния екип /2013/;

Награда "Луи Делюк" за най-добър филм на Беноа Жако от Френските награди на критиката и професионалистите /2012/;

Номинация "Сателит" за дизайн на костюми на Кристиан Гаск и Валери Раншу от Наградите на Американската пресакадемия в Лос Анджелис, Калифорния /2012/.

15 юли, 1879 година. Версай в разгара на Френската революция. Сидони Лаборд е придворна читателка на Мария-Антоанета Австрийска с отдаденост - от страх, гняв или уважение, тя е безгранично предана на своята господарка в затворения кралски двор, както и всички като нея. Жертвайки красотата и таланта си, Сидони се движи сама из коридорите на Версай, откривайки приятелство само в компанията на кралския историк Жакоб Никола Моро. Сред книгите и тишината в библиотеката тя се посвещава на своята кралска любов в съзнателна игра на котка и мишка, защото добре знае, че "не може да откаже нищо на на своята  кралица". Обсебващата й привързаност притъпява инстинктите за приближаваща опасност. Тя е протежирана от Кралицата, която обожествява и не допуска нито за миг възможността да я изостави, дори когато нейната господарка я предава в рискован план.  Бастилията пада и любовта им е изпитана в триъгълник от величественото присъствие на мадам Полиняк - любовница на кралицата, смущаващо освободена и двусмислено доминираща. В служба на любимата си кралица Сидони жертва живота си, приемайки да смени идентичността си с тази на  Полиняк, за да я "покрие" при бягството й от двореца. Съдбата и на двете е неизвестна и никой не брои дните на последната им близост до любимата кралица...

"Може ли да опитам да постигна това, което мадам Кампан не успя?"

"Аз съм по-добре поставена, за да намеря необходимите думи."

"Зная тези думи, Ваше Величество, от книгите, които Ви чета."

"По този начин, Ваше Величество, вие ме молите да послужа за стръв".

"Грозна дума за една красива уста".

"Думите са всичко, което притежавам. Аз ги владея добре."

Златна Романова