Сбогом, Бафана

Шпионирано доверие.

Реформиран расист охранява борец срещу Апартейда.

Джейсън Грегъри разказва за работата си и приятелството с Нелсън Мандела, докато служи на военните в Южна Африка. Изпратен е в затвора на остров Робен от тайните служби на Претория да шпионира. Като шеф на цензурата и единственият говорещ родния език на Мандела, Грегъри проверява и редактира писмата на затворниците - по едно на всеки шест месеца.

Най-добрите намерения не достигат за всички.

С две "Златни палми" от Кан за "Пеле завоевателят" и "Най-добри намерения", датският режисьор Биле Аугуст /"Къщата на духовете","Клетниците"/ снима "Сбогом, Бафана" и попада в радара на съмненията, от които го спасява източникът. Източникът е едноименната автобиография на Джеймс Грегъри - дългогодишен надзирател на Нелсън Мандела, в която описва приятелски отношения. Версията е различна в автобиографията на Мандела - "Дългият път към свободата". На остров Робен Мандела пише: "Аз не го познавах така дяволски добре, както той познаваше нас, защото отговаряше за получаваните и изпращаните ни писма".

Уговорката, че филмът е "по спомените на ..." е по-добра от неудобството със "създаден по действителна история" или "вдъхновен от реални събития".

"Сбогом, Бафана" е оспорвана от приятели, роднини, колеги и на автора, и на Мандела. Официалният биограф на Мандела - Антъни Сампсън го цитира: "Грегъри може би халюцинира в някои спомени". Книгата притежава авторски права, но в случая те се оказват защита за доверието на четящите. Странно как продуцентите на филма не се отказват от проекта. През 2011г. от Фондация "Мандела" публикуват разследване на Майк Никъл за фактически несъответствия. Филмът добавя още. От Управлението на затворите се дистанцират от написаното. Мандела е посъветван да съди творците на живота си, но всички са помилвани, защото истинският Мандела е опрощаващ греховете на всички.

Реално филмът не представя нищо по-дълбоко и широко от отношенията между затворник и надзирател. Единият - известен борец с присъда, другият - обучен расист с вина. Разказът не влиза в политиката през Апартейда, местните настроения и обществените движения. Външността е изрязана, на екрана е личната история на един военнослужещ с ревизия на миналото и последващи добри намерения. Заглавието е име на приятел в детството на автора.

Джоузеф Файнс /малкият брат на Ралф Файнс/ най-после получава нещо по-голямо от секс-роля в полуисторическа драма.

Драма.

Германия, Франция, Белгия, Южна Африка, Италия, Великобритания, Люксембург, 2007г., 118 мин.

Режисьор Биле Аугуст

В ролите: Джоузеф Файнс, Даян Крюгер, Денис Хейсбърт, Патрик Лайстър и др.

Наградата за мир и номинация "Златна мечка" за филма на Биле Аугуст от Филмовия фестивал в Берлин /2007/;

Наградата за изкуство на Биле Аугуст от Италианския фестивал за международно представяне и разпространение на филми в Капри, Италия /2007/.

Израснал като дете във ферма с цветнокожия приятел Кафир, Джеймс Грегъри помни миналото, но вижда настоящето с други очи. Обучен военен сержант в затворите на Южна Африка, той ежедневно наблюдава жестокостта и мерките с екстремен расизъм. Никога не реагира, защото има семейство, за което трябва да мисли - красива съпруга и две деца. През 1968г. е изпратен на остров Робен в затвора за политически затворници. Докато съпругата му се опитва да влезе в местното общество, Джеймс остава лоялен, сдържан и като много други - политически неутрален. Работата му изисква сигурност и дискретност. Официалната му длъжност е шеф на цензурата. Колкото повече наблюдава, толкова повече рухват илюзиите му за това, което изпълнява. Измъчва го мисълта, че информацията, която предава в Претория, води до смъртта на невинни хора. Лично отговорен за охраната на Мандела, Грегъри се докосва до свободата, която не познава. Тя е в забранената книга в Библиотеката. Самоосъзнаването му се издига дотам, че надзирателят заменя своята стара вина с городостта от възможността да охранява велик затворник. Остава на служба и след преместването на Мандела - до освобождаването му. 20 години от живота му са споделени с човека, който ще напише новата история на Африка.

Златна Романова