Съчувствие за Делишъс

"Възхитителният Д." е талантлив, осакатен, възмезден и нещастен...

Марк Ръфало филмира сценария на своя приятел Кристофър Торнтън, самият той парализиран и принуден да се откаже от обещаваща актьорска кариера заради последствията от катастрофа. 20-годишно приятелство, 17 години след инцидента и 10 години подготовка водят до реализацията на проекта и резултатът е буквално "съчувствие" към една трагедия, последвана от още по-болезнен парадокс.

Не съществува друга утеха за нещастните, бедните и оскатените (заедно с духовниците) освен вярата. В мрака на отчаянието и мизерията Бог наистина може да се яви на помощ. Докато някои чакат чудото, други се надяват на по-добро бъдеще. Иронията е жестока, когато получаваш дар, който не оценяваш правилно. "Не можеш да получаваш винаги каквото искаш" скандират "Ролинг стоунс", но "ако опитваш, понякога получаваш точно това, от което имаш нужда". Въпросът "как ще го възприемеш?" е със "Съчувствие за Делишъс" -  католическа парабола за скок към вярата с пропадане на човешките цели като слава, богатство и секс в затвърдената мъдрост, че най-големият ад е вътре в нас. Авторите оставят надеждата за красивите неща на публиката...

Драма.

САЩ, 2010г., 97 мин.

Режисьор Марк Ръфало

В ролите: Кристофър Торнтън, Марк Ръфало, Джулиет Луис, Джеймс Карън, Орландо Блум и др.

Специалната награда на журито и номинация за Наградата на Голямото жури за драма на Марк Ръфало от Фестивала на новото независимо кино "Сънданс" в Парк сити, Юта /2010/.

Известен като "Възхитителния Д.", Дийн е талантлив ди джей на ъндърграунд музика в Лос Анджелис, преди да остане парализиран след мотоциклетна катастрофа.  Дисковете със записи се материализират в инвалидната количка, от която животът минава пред очите му в квартала на клошарите - Скид Роу. След една религиозна служба за изцеление чрез вярата, Дийн открива, че притежава свръхестествена способност да лекува хората чрез магнетизма на ръцете си. Въпреки предупрежденията на отец Джо Росели, Дийн решава да се възползва от дарбата си за богатство и слава. Създава рокгрупа и печели желаното. Парадоксът е, че не може да излекува себе си...

"Чу ли за сляпата жена, излекувана от мъж в инвалидна количка?"

"Мисля, че се пазареше за изцелението си, Дийн, което не е същото. Първо, би трябвало да поздравиш Бог."

"Ами, ако съм му ядосан. Ако мисля, че това са глупости."

"Все пак, първо, бих го поздравил и след това ще му кажа, че са глупости и съм му ядосан".

Златна Романова