Робърт Дювал

Робърт Селдън Дювал

Роден на 5 януари 1931г. в Сан Диего, Калифорния. Ветеранът на сцената и на екрана е син на военния офицер Уилям Хауърд Дювал, впоследствие станал адмирал и на Милдред Вирджиния Харт - актриса-аматьор. Дювал специализира "драма" в "Принсипа Колидж" в Илинойс и две години служи в армията след завършването му през 1953. Посещава Театралната школа "Нейбърхууд" в Ню Йорк през 1955г. в класа на Санфорд Мейснър заедно с Дъстин Хофман, с когото делят един апартамент. И двамата общуват с друг воюващ млад актьор - Джийн Хекман. Мейснър одобрява Дювал за пиесата "Среднощен гост" на Хортън Фут,, която ще предизвика критика към кариерата му, но именно Фут е този, който препоръчва Дювал за ролята на умствено изостаналия Бу Радли в "Да убиеш присмехулник" /1962/. Това е първата главна роля след дебюта му в "Някой там горе ме харесва" /1956/ с Пол Нюман.

Първите успехи на Дювал са на сцената на Бродуей с награда "Оуби" през 1965г. за ролята на докера в "Еди Карбоун" срещу конкурентния спектакъл по Артър Милър "Изглед от моста", за който Хофман е нает като асистент-режисьор. Ангажименти на Дювал не липсват, снима в "Преследването"/1966/ на Артър Пен с Марлон Брандо, "Обратно броене" /1968/ на Робърт Олтман и "Дъждовни хора" /1969/ на Франсис Форд Копола - последните два в партньорство с Джеймс Каан. Франсис Форд Копола е този, който отново събира Дювал, Марлон Брандо и Джеймс Каан в "Кръстникът" /1972/, проправяйки пътя му в киното с ролята на гангстерския адвокат Том Хагън. Дювал получава първата си номинация за "Оскар" /от общо 6/.

Следват роли в: "Кръстникът 2" /1974/, "Елитни убийци" /1975/, "Телевизионна мрежа" /1976/, "Седем процента решение" /1976/. "Апокалипсис сега" /1979/ затвърждава репутацията му на велик актьор с втора номинация за "Оскар" и място в Книгата на рекордите "Гинес" за "най-разностранен актьор". Дювал създава един от най-запомнящите се образи в киното и дава на света паметната историческа фраза: "Обичам мириса на напалм сутрин!".

Впоследствие се доказва като един от малкото актьори, преминали от поддържащи към главни роли, номинирани от Академията - "Великият Сантини" /1979/ и "Нежно милосърдие"/1983/. Последният му носи и наградата "Оскар" за най-добър актьор. На върха на кариерата Дювал попада в капана на "курса на Оскарите", който подчинява кариерите на Луис Райнър, Род Стайгър, Клиф Робъртсън. Той не може да открие предложение, равностойно на таланта му, задължаващо го със съответния хонорар и изискванията на индустрията за водещ актьорски талант. Дювал не се появява в "Кръстникът 3", тъй като студиото не би могло да се вмести в изискванията за хонорара му в съотношение с този на Ал Пачино, който получава 5 млн. долара за ролята на Майкъл Корлеоне. Постпериодът на "Оскар"-ите е запълнен с телевизионни изяви, номинирани с "ЕММИ".

Причина за кризата е избраният от Дювал статус на първокласен актьор в киноиндустрията, конкуриран единствено от стария му приятел Джийн Хекман. За разлика от Хекман, Дювал се пробва и в режисурата. Като сценарист-режисьор създава една от паметните си роли на проповедник, бягащ от закона в "Апостолът" /1997/ - брилянтно изпълнение с номинация "Оскар", последвана от друга за поддържаща роля в "Гражданско дело" /1998/. Дювал се завръща обратно на фронта на великите!

Запазена марка: маниерен стил на изразяване.

ЗАД КАДЪР:

- живее с Лусиана Педраса /41 години по-млада/ в продължение на седем години, преди да се ожени за нея през 2004 г.;

- награден с Ордена за национална защита след службата му в армията на Съединените щати през периода: 19 август 1953-20 август 1954;

- получава своята звезда на Холивудската алея на славата на 18 септември 2003;

- има най-много роли - шест във филмите от класацията "Топ 100" на Американския филмов институт, с което превъзхожда Робърт де Ниро и Джеймс Стюарт /с техните пет/;

- притежава обширно имение в провинциална Вирджиния, някогашна арена на боеве през Гражданската война, на която са заснети сцени от "Богове и генерали" /2003/;

- преди актьорството работи като пощенски служител и след 6 месеца напуска, убеден, че "не иска да остане на същото място и след 20 години";

- поема ролята на праотец Робърт Лий в "Богове и генерали" /2003/, защото Мартин Шийн е зает с ангажимента си в "Западното крило" /1999/;

- участва в два филма по сценарий на Хортън Фут - "Да убиеш присмехулник" /1962/ и "Нежно милосърдие" /1983/, спечелили "Оскар"-и за най-добри сценарии;

- баща му е с френско-хугенотски произход, потомък на имигранти в Америка от 1700г., майка му е с англо-саксонски;

- говори перфектно испански;

- любимият му град е Буенос Айрес, пътува поне пет пъти в годината до Аржентина, където има свой дом. Дювал е страстен почитател на тангото;

- публично критикува режисьора Стивън Спилбърг за полета му до Куба през 2002г. и се заклева никога повече да не работи за компанията "Дриймуъркс"; в своя защита Спилбърг обяснява, че е заминал с разрешението на Американското правителство като посланик на културата;

- награден с Националния орден за изкуство през 2005;

- заклет републиканец, Дювал лично е поканен на Церемонията за встъпването в длъжност на президента Джордж Буш през 2001;

- запален футболен фен, поддръжник на отбора на Аржентина;

- инвестира лично 5 млн. долара за продуцирането на "Апостолът" /1997/ след многобройни откази от компаниите...

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:

"Да бъдеш звезда е мечтата на агентите, не на актьорите".

Причината за отсъствието му в "Кръстникът ІІІ": "Ако бяха платили на Пачино два пъти повече отколкото на мен, би било добре, но не три или четири пъти, както направиха".

За Копола: "Копола е талантлив. Съжалявам, че изряза сцена, която можеше да разкрие на публиката вътрешността на моя герой в "Апокалипсис", но той наистина е талантлив".

За Джеймс Дийн: "Не мисля, че беше толкова велик. Беше добър, но имаше Брандо, имаше го основателят на Актьорската школа - Стивън Хил, това бяха двете величини. Джеймс Дийн дойде трети. Беше талантлив, очевидно. И почина в по-доброто време".

За Марлон Брандо: "Брандо имаше вроден усет да открие начина, по който да направи нещата по-добре от всеки друг. Голяма трагедия е, че той никога не разви своя огромен потенциал. Той наистина беше "Кръстникът" на младите актьори, изгряваши през 70-те и дори днес. Той беше звездата, наистина, повече дори от Лорънс Оливие и всеки друг."

За Джеф Бриджис: "Има Актьорска школа в Ню Йорк, където всички наоколо седят и говорят за Станиславски, но не и Джеф. Той е отвъд бреговете на Лос Анджелис. Той се е учил от своя баща - Лойд Бриджис. Винаги изглежда спокоен и свободен, но винаги е подготвен и поднася толкова много изненади, както само добрите актьори могат да правят".

За Холивуд и политиката: "Начинът, по който реагира Холивуд е извън мен. Някои хора са толкова неосведомени. И защо трябва толкова открито да го показват? Помага ли на кариерата на Шон Пен пътуването му до Ирак? Помогна ли на Джейн Фонда пътуването до Виетнам преди години? Не знам. Но понякога, когато реагират така съм...смутен".

За Буенос Айрес: "Има едно място, наречено "Ла Биела". Това е любимото ми къчте в света. Има кафене близо до Реколета, където е погребана Евита. Можете да отидете и да поседнете през нощта, в 3ч. сутринта улиците са пълни с хиляди хора. Може да станете в 8 ч. и да се върнете за своето еспресо. В Аржентина харесвам Буенос Айрес повече от всяко друго място в света".

"Винаги съм възприемал себе си като характерен актьор. Всеки път се опитвам да бъде друг, за да покажа различни страни от човешкия живот".

"Тъй като родителите ми бяха много религиозни, посещавах църквата редовно. Винаги съм бил вярващ".

Златна Романова