Преследвачът

Телевизионен филм

Сценарий: Димитър Стоянович
Режисьор: Лъчезар Аврамов
Музика: Стефан Димитров
Оператор: Стефан Куцаров

В ролите: Владимир Пенев, Ивайло Христов, Васил Банов, Николай Сотиров, Албена Ставрева, Ярослава Павлова, Калина Станева, Иван Савов и

Хористи - пенсионери: Петър Гюров, Петър Петров, Васил Димитров

Продуценти: БНТ, НФЦ

Между реалността и копнежа, между действията и намеренията, между примирението и съпротивлението, между този, който е бил и другия, който никога не е бил, се провежда "преследване-изследване" на изгубения смисъл, пропуснатата любов и параноята в несъстоялия се живот.

"Преследвачът" е история за един дребен човечец в катарзисен момент. Самотен, маниакален, обсебен от страхове и от безсмислието на битието си в пределната възраст между 45 и 50, когато всеки принципно си дава равносметка за много неща, които са му се случили, той сам определя себе си като "жалко интелигентско леке, живеещо жалък интелигентски живот". АВТОРИТЕ

В държавната кантора работата му е да уволнява хористи, които предстои да бъдат пенсионирани.

Чиновникът не е доволен от мизерното си съществуване, но каквото и да прави, според него все някой го е изпреварил.

Един ден Чиновникът тръгва по следите на една несъстояла се или непоявила се любов, в пътуване със сянката на един "абстрактен" образ – въпросният "преследвач".

Където и да отиде, каквото и да направи, винаги на същото място Някой вече е бил преди него и го проваля. В един момент се надява, че извършвайки нещо по-опасно като престъпление, ще изпревари събитията, но уви... "героят" отново не е той. Накрая решава да опише всичко преживяно, но пак остава неясно дали тези истории ще бъдат неговите....

"Преследвачът" е осмислено, музикално оформено и реално онагледено филмово есе за човек, чиято култура не е никак малка, но не може да го откъсне от дребната му душа. Тази душа, макар и скрита, е толкова популярна, че всяко негово действие му изглежда изпреварено или повторено от някой друг.

Малодушието стопява неговите "големи" или тайни желания и каквото и да предприеме, "по-смело" или с "вътрешния си глас", всъщност е все нещо на дребно, много познато и рискът е сметнат.

С пориви за приключения, но с устойчив инстинкт за самосъхранение, "Преследвачът" е преследван от своята масова човешка порода. Разликата е, че той я познава, съзнава и критикува, и пак не може да избяга - с мисли и без.

Опитът му за "душевно" бягство е поредица от случки с вътрешни коментари, в които най-благосклонно звучи откровението, че: "Животът е шумен разказ, разправян от идиот, без всякакво значение..."

*Златна Романова

"Вътрешен глас"