Последната любов на господин Морган

По роман на Франсоаз Дорнер

Режисьор: Сандра Нетелбек

В ролите: Майкъл Кейн, Клеман Поези, Мишел Годе, Джейн Алекзандър, Джилиън Андерсън, Джъстин Кирк и др.

3 години, 3 месеца и 11 дни. Матю Морган брои дните след голяма раздяла, пътува безцелно в живота, но шансът го намира и... бързо обръсва брадата си, пренарежда дома си, излиза на вечеря в ресторант и посещава уроци по танци, защото....е срещнал Полин и тя е изключителна, но не само за него...

Той е професор в Париж и не говори френски. Тя е танцов инструктор и два пъти по-млада от него. Срещат се в автобуса и продължават до следващата спирка....

"Последната любов на Морган" е копродукция на Германия, Белгия, САЩ и Франция със сннмки в Париж, Колон /Северен Рейн-Вестфалия/ и Брюксел. Екипът разкрива, че мисълта на героя за "светлината, който прониква във всичко" е от песента на Ленърд Коен "Химн".

80-годишният Матю Морган е пенсиониран американски професор и живее в Париж от години. Всъщност откакто съпругата му Джоан /или Жан/ избира да останат там. Децата им са в САЩ - единият крие криза в брака си, а другият е винаги наясно с всичко, най-вече с кариерата си. Морган е сам в Париж, Джоан е починала и той страда, цитирайки Жан Жиродо, че "човек е самотен, когато му липсва точно един човек въпреки всички други наоколо".

Преди смъртта на съпругата си Морган е скрил тежката й диагноза от семейството. Синът му го обвинява в егоизъм, защото не му е позволил да се прости с майка си. Дъщеря му не търси вина. Матю Морган смята, че с тайната е спестил много болка на всички. В монотонното ежедневие среща младата французойка Полин.

Тя няма семейство, силна подкрепа и големи възможности, но се отдава на това, което харесва и преподава танци на ентусиасти от всички възрасти.... Срещата им е като кратко слънце през зимата. Морган сякаш отново намира светлина в живота си, а Полин - едно ново семейство. Краят понякога е тежък, дори и с разбирането за друго щастие и начало...

Златна Романова

"Ти си моят любим брат"

"Аз съм единственият ти брат"

"Подробности"

"Много малко неща са по-депресиращи от празни закачалки за дрехи"

"Какво става, Матю?"

"Направих опит за самолечение".

"Какво означава това?"

"Означава, че взех повече приспивателни или...по-малко, зависи от гледната точка."

"Защо престана да обичаш живота?"

"Ами, ние не обичаме самия живот. Ние обичаме места, животни, хора, спомени, храна, литература, музика. И понякога срещаме някого, който изисква да му дадеш всичката си любов. И ако го загубиш, мислиш, че и всичко останало спира, но то просто си продължава... Тези хора са нещо изключително.

Те очертават целия ти взор и тълпата се явява като разсейване от нежелан натрапник. Така че, търсиш покой в самотата, но в нея вехнеш..."

Номинация за операторско майсторство на Микаел Берти от Германските филмови награди /2014/

Номинации за най-добър филм на Сандра Нетелбек от Фестивали в Локарно, Шанхай и Вилсинген(Холандия) /2013-14/