Политическата сатира

Предаване: Култура.БГ, 07.01.2016

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Година след събитията в Париж, след атентата в Шарли Ебдо, когато някои решиха твърде буквално да приемат формулата „да убиеш присмехулник“ в предаването „Денят започва с култура“ говориха за политическата сатира в България. До колко буквализмът може да убива и до колко политическата сатира си позволява да бъде или не дотам буквална, за да бъде все пак изкуство? Гости в студиото на предаването бяха журналистите и писатели Румен Белчев и Михаил Вешим, Камен Воденичаров и доц. Пламен Шуликов.

„Ако приемем всичко на сериозно, направо да ходим и да скачаме в морето. Вчера поп екзорсист гони дяволи изпод премиерско кресло, всички стоят, ядат бонбонки и го гледат внимателно. Ако го възприемем сериозно това, в смисъл, че тази държава е полудяла като се започне от най-високите етажи, да й се стигне до нас, които пресичаме където си искаме, защото е единственото законно решение, което можем да си позволим, тогава наистина трябва да се гръмнем. По-добре да се смеем“, каза Белчев.

Политическата сатира се занимава със злобата на деня в някаква степен и не създава дистанции, за да възприемаме нещо естетически трябва да сме дистанцирани. Доц. Шуликов е категоричен, че това не я прави по-малко изкуство.

„Дори и сега ако прочетем една ранна работа на младия барабанист Чудомир, която той публикува 13-та година в „Барабан“ и адресирано пряко към Фердинанд, ще видим, че продължава да ни разсмива, при това толкова широко, че направо да се загрижим за целостта на устата си“, каза доц. Шуликов.