Пол Верховен

Пол Верховен

"Зрителите обичат да гледат насилие и ужас. Човешкото същество е лошо по природа и не може да издържи повече от 5 минути на щастие. Затворен в тъмен киносалон и заставен да наблюдава два часа щастие, човекът ще избяга или ще заспи..."

Роден на 18 юли 1938г. в Амстердам, Холандия. Завършва математика и физика в Университета в Лайден. Служи в Кралската флота на Холандия, където започва филмовата си кариера с военни документални филми за телевизията. През 1969г. режисира популярния холандски сериал "Флорис" за приключенията на средновековен рицар. Рицарят е актьорът Рутгер Хауер, спечелил режисьора със свободно поведение пред камерата и останал негова визитна картичка в продължение на години. Трагикомедията "Бизнесът си е бизнес" /1971/ е първият пълнометражен игрален филм на Верховен с история за две амстердамски проститутки. Вторият - "Локум" /1973/ с Рутгер Хауер в главната роля ги вкарва в списъка на скандалистите заради "сурова сексуалност и шокиращо представяне на действителността и пороците в съвременното общество". През 1977г. снима история за Втората световна война в "Кралски войник". Следва "Четвъртият човек" /1983/ по романа на холандския писател Герард Рев. Първият му англоезичен исторически филм "Плът и кръв" /1985/ за пораженията от чумата във Фландрия през ХVІ век, видени през очите на наемника /отново Рутгер Хауер/ е последният му филм от т.нар. "холандски период". В средата на 80-те Верховен пристига в Съединените щати и се отдава на комерсиални блокбастъри с голям успех: "Робокоп"/1987/, "Завръщане в бъдещето" /1990/. Обвиняван за преекспониране на насилие в своите филми, Верховен отговаря, че той "само записва това, което вижда". През 1992г. излиза творението, което чупи каноните в киното - "Първичен инистинкт". Провалът в разпространението на "Шоугърлс" /1995/ го връща отново към фантастиката със "Звездни рейнджъри" /1997/ по прочутия роман на Робърт Хайнлайн, разкритикувана като излишен милитаризъм, но адмирирана от публиката заради зрелищност. Следва "Човек без лице" /2000/ и "Черният тефтер" /2006/. Верховен откупува правата за екранизация на произведението на руския автор Борис Акунин - "Азазел".

Запазена марка:

- насилие с интелигентност във фанатастични сюжети;

- работи с предпочитан екип: сценариста Герард Сьотеман, оператора Джост Вакано и актьора Рутгер Хауер;

- често използва християнска символика, сексуална мотивация и нацистки препратки;

- главните герои-антагонисти са в конфликт помежду си;

- внушителен визуален стил със специални ефекти..

ЗАД КАДЪР:

- пие Кока-Кола Лайт;

- релаксира с музиката на германската рок-група "Рамщайн";

- признава Джон Ландис за свой единствен приятел в Холивуд;

- в книгата си "Иисус от Назарет", публикувана от "Севън Сторис Прес", Верховен дава за пример "Робокоп" като своя "божи филм";

- независимо че режисира фантастики, споделя, че това не е любимият му жанр;

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:

"Хората имат странната идея, че филмите водят до насилие. Моето искрено мнение е, че филмът само отразява съществуващото насилието".

"Зрителите обичат да гледат насилие и ужас. Човешкото същество е лошо по природа и не може да издържи повече от 5 минути на щастие. Затворен в тъмен киносалон и заставен да наблюдава 2 часа щастие, човекът ще избяга или ще заспи..."

"Все още е много трудно, ако си европейски режисьор и родният ти език не е английски, да бъдеш наясно с нюансите в американския език. Дори след 50-60 години винаги си малко закъснял..."

"Американските критици постоянно се оплакват от нелицеприятности във водещите заглавия, но ако направиш нещо иронично и амбициозно, пак са недоволни. Аз предпочитам да поставя някои аспекти от американската действителност пред увеличителното стъкло и да ги покажа такива, каквито са".

"Има страх от показване на секс във филмите, като че той би могъл наистина да подкопае нравствеността..."

Автор: Златна Романова