Пол Нюман

Пол Нюман

Пол Леонард Нюман е роден на 26.01.1925 г. в Кливланд, Охайо. Израства осигурен от заможния си баща, занимаващ се с търговия на спортни стоки.

"Мечтаех да стана учител - но след смъртта на баща ми трябваше да продължа семейната търговия. Желанието ми да зарежа бизнеса бе толкова силно, че бях готов да се захвана с всякакъв друг занаят, дори и с актьорския."

През 1951 г. Нюман се записва в Йеилския драматичен институт, а по-късно посещава актьорското студио на Лий Страсбърк, за да стане в последствие един от неговите най-значими представители.

След продължителния успех на Бродуей с пиесата "Пикник" , актьорът сключва договор с Уорнър Брадърс". През 1954 г. дебютира в романтичната драма на режисьора Виктор Савилие - "Сребърният потир".

На следващата година постига значителен успех с ролята на Роки Грациано в "Горе някой ме харесва". След него той бързо налага своята актьорска индивидуалност и творческа независимост.

През 1958 постига шумен успех с превъплъщението си в образа на Брик Полит от "Котка върху горещ ламаринен покрив" по пиесата на Тенеси Уилямс. След признанието на публика и критика, актьорът прекъсва договора си с "Уорнър Брадърс" и си купува свободата като им плаща половин милион долара.

Героят на Нюман винаги е мъжествен и обаятелен, а красивите му сини очи са пронизващи особено, когато е в ролята на безделник, мошеник или грубиян.

Традиционният победител от уестърните се превръща в чаровен антигерой, когато е представен от Нюман. Той и режисьора Артър Пен в "Револвер в лявата ръка" полагат основите на този антигерой, който по-късно Пол великолепно доразвива с режисьорите Мартин Рит, Джордж Рой Хил и Джон Хюстън. "Дългото горещо лято" (1958) е важен филм в развитието на Пол Нюман като актьор и личност. Тук той създава първия задълбочен портрет на своя бездомен и самотен аутсайдер. По време на снимките Пол среща не само режисьора Мартин Рит, с когото ще изгради най-вълнуващите роли в дългата си филмова биография, но и намира идеалната партньорка - Джоуан Удуърт, с която щастливо свързва живота си.

Играчът на билярд Еди Фелсън от едноименния филм е симпатичния вариант на самотника, роден да бъде губещ. Почти без изключения в близо 50-те си роли Нюман интерпретира този заклет единак, който иска да възстанови справедливостта, но неговите закони са тези на собствената му ценностна система ("Той се казваше Омбре", "Непокорният Люк", "Животът и времената на съдията Рой Бин", "Присъдата"). Той може да бъде груб и циничен, но винаги търси дълбоката мотивация на постъпките и дори и най злите му герои печелят зрителската благосклонност ("Играчът на билярд", "Хъд", "Удар със стик", "Цветът на парите").

След двата хита "Буч Касиди и Сънданс Кид"(1969) и Ужилването"(1973) актьорът отстъпва челно място в класацията на Клинт Истууд - един друг самотен храбрец от приключенското кино. Разбира се Нюман не изгубва статута си на звезда правейки няколко великолепни роли в "Езерото на удавниците"(1975), "Без злоба", "Присъдата", "Хари и син".

През 1986 г. за пореден път той е кандидат за "Оскар" отново с ролята на Еди Фелсън от "Цветът на парите" (продължението на "Играчът на билярд"), който след 25 години вече е заможен търговец, но остава верен на максимата си "спечелените пари са по-сладки от изработените".

През 1969 г. Пол Нюман застава от другата страна на камерите - като режисьор на чудесния филм "Рейчъл, Рейчъл". От тогава успешно редува актьорските и режисьорските си изяви. Филмите му често са ангажирани с политическа или гражданска позиция - срещу наркотиците, ядрената опасност, глада.

Въпреки възрастта си той е все така привлекателен и верен на автомобилната си страст!

Автор: Златна Романова