Под игото /сериал/

9-сериен телевизионен филм
Историческа драма

По едноименния роман на Иван Вазов и мотиви от произведенията му "Чичовци", Хаджи Ахил", "Неотдавна", "Епопея на забравените"

Сценарий: Янко Янков
Режисьори: Янко Янков, Нина Янкова
Оператор: Цветан Чобански
Музика: Генко Генков

В ролите: Андрей Слабаков, Елена Маркова, Илия Караиванов, Любен Чаталов, Кирил Варийски, Георги Георгиев - Гец, Георги Парцалев, Георги Калоянчев и др.Продукция: Българската телевизия, Унгарската телевизия

"ПОД ИГОТО" е един от най-добрите романи, които Източна Европа е изпратила на Запад…"

Рядко българска творба е имала щастливата съдба на романа "Под игото". Издаден за първи път през 1889 година, днес той е преведен на повече от 50 езика.

В предговора към английското издание/1894/ големият английски литературен критик Едмънд Гос определя "Под игото" като "първостепенно гениално творение, написано на език, запазил все още всичката си сочност…,безспорно един български шедьовър, един от най-добрите романи, които Източна Европа е изпратила на Запад…"

В предговора към френското издание/1897/ изтъкнатият славист проф. Луи Леже, преподавател по Славянска литература в Сорбоната, оценява високата художествена стойност на романа: "Под игото" заема в литературата на балканските славяни също толкова славно място, каквото заема "Война и мир" в руската литература".

Литературната дейност на Иван Вазов започва преди Освобождението и продължава цели петдесет години. Той оставя огромно наследство, здраво вградено в основите на българската духовна култура. Приживе никой български литератор не се е сдобивал с титлата "народен поет". Талантът на Иван Вазов, проявил се в различни жанрове, го прави най-известния и издаван български автор у нас и в чужбина.

КАК Е НАПИСАН романът "ПОД ИГОТО"

Вазов пише романа "Под игото" в Русия, където емигрира след преврата от 9 август 1886, за сваляне на Александър Батенберг. В Одеса, където отива след Цариград, е приет възторжено от руси и българи-мигранти. В първите дни животът в Одеса го очарова, но скоро започва да му дотяга.

Носталгията по отечеството все повече го завладява: "Мъката ми се засиляше…Безделието ми тежеше, скуката се увеличаваше - България, България исках сега, но България беше далеко…", пише Вазов в писмата си до приятели в родината. "Аз се чувствувах, въпреки ласкавия прием, немил-недраг на чужбина, ненужен и безполезен. И тогава, за да запълня времето и заглуша скуката на безделния живот, намислих да напиша романа "Под игото":. "Поставих си за цел да изобразя живота на българите в последните дни на робството и революционния дух в епохата на Априлското въстание. Целта, родена една нощ в главата ми, скоро почна да се осъществява…", разказва писателят в спомените си пред проф. Шишманов

Вазов изцяло се посвещава на работата си над романа. Той е единствената му утеха в живота зад граница, защото чрез спомените, които пробужда в него, го държи в постоянна връзка с родината. Много от епизодите в "Под игото" са плод на лични наблюдения на писателя, той е бил непосредствен свидетел и участник в много от описаните събития. Повечето от героите му са действителни личности от Сопот, дадени с други или преиначени имена. Някои моменти са обогатени от спомени и впечатления на български емигранти в Одеса, пред които Вазов чете глави от романа си.

Романът "Под игото" е отпечатан за първи път през 1889г., в първите три книжки на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" - списание, издавано от Министерството на народното просвещение. Като самостоятелно издание излиза през 1894 г. и оттогава досега има над 50 издания на български език, преведен е на повече от 50 езика.

Мария Колинкоева /*по материали от периодичния печат/