ПЛАМЕН ГЛОГОВ - ПАМЕТНИКЪ
И Лъчо и Козлето имаха дух за победа. И двамата бяха сирачета, но силата им идваше от различни места. Силата си Кавадара черпеше от миналото си, от спомените за геройствата на своя род, от завета, който му бяха оставили мъртвите – да защитава и в мир и в бран с живота си истини и идеали, които ще направят хората свободни и щастливи. Те бяха изградили съвестта му и нейната светлина го водеше уверено като кораб в размирно море.
Козлето нямаше съвест. Неговата сила се коренеше в бездните на хаоса. Той можеше да постигне всичко, защото нямаше страх от нищо. Беше син на най-добрият приятел на Генадиев- Иван Алексеев. Само мустакатият знаеше откъде идва прякорът му. Той си спомни как отиде да вземе шестгодишният Андрей от изправителния дом след смъртта на баща му. „Козлето ли?- беше подхвърлил с черна ирония директорът, тогава Генадиев не го разбра, но после му пуснаха записа…
…Черно-бели кадри, двор на къща. Някой (сестрата на Андрей- Оля) снимаше неумело- камерата се клатеше в ръцете й. Виждаха се Иван Алексеев, сина му и едно козле. Баща му който искаше да направи невръстния си син мъж, беше сграбчил козлето за главата и извиваше шията му поднасяйки я напред. Той викаше към Андрей. Момчето държеше нож и гледаше баща си и козлето с отнесен поглед. „Пырни его! (намушкай го!)“- крещяха възбудено устните на баща му. „Пырни его!- Очите на козлето щяха да изкочат от страх и болка. Камерата трепееше все по силно в ръцете на момичето. „Подойти ближе, Оля“ - скара й се баща й. „Андрей, пырни его!“. Момченцето вдигна ножа високо и го спусна рязко…Оля остави камерата и се втурна към брат си. В прозорчето на обектива се виждаше, как той държи ножа в ръчичката си, а тя го прегръща уплашена; виждаше се и козлето което пробягва неспокойно край тях; виждаха се й краката на баща му, които подритваха в локва кръв…
Генадиев получи детето благодарение на своите позиции. За сестра му щяха да се погрижат нейни роднини. Мустакатият нямаше семейство и отгледа Андрей като свой син. Но още щом гледа записа и видя за пръв път очите на момчето, в които нямаше тревога, нито чувство за вина или разкаяние, разбра, че Козлето е предначертал пътя си- извън обществото. Ала той превъзхождаше връстниците си във всичко. Беше по-силен от тях, по-бърз от тях и много по-умен от тях. Генадиев го държеше плътно до себе си и го учеше на всичко, което знае. По ирония той беше решил да използва способностите на социопата Андрей, за да защитава обществото. И се надяваше, че грижата за обществото щеше да изгради в доведения му син съвест.
