Нищо друго освен истината

Както и в предишния си филм "Възкръсването на шампиона"/2007/,Род Лури предпочита разказите за "проблемни" журналисти в стремеж към "голямата" новина и наградата "Пулицър". Историята е действителна. През 2005г. журналистката на "Ню Йорк Таймс" Джудит Милър прекарва 85 дни в затвора за неуважение към съда, отказвайки да разкрие източник на информация, разобличаващ Валери Плейм като агентка на ЦРУ. Сюжетът е политическа парабола със случай, в който помощникът на вицепрезидента Чейни разобличава агентка под прикритие, за да дискредитира съпруга й, разследващ материали за продажби на уран от Нигер на Садам Хюсеин. Доказателства не са открити. Историята с уран за оръжия за масово поразяване е част от лъжите на екипа Буш-Чейни, използвани като оправдание за войната в Ирак. "Нищо друго освен истината" припомня историята. Въпреки темата в защита на демокрацията и правата на журналистите, с етична дилема между дълга към националната сигурност и принципите за конфиденциалност, филмът е с ограничен показ освен в киносалоните на Ню Йорк и Лос Анджелис. Финансови или неудобни са причините остава зад кадър, но на екрана е парадокс между Първата поправка в Конституцията на САЩ за свободата на гражданите срещу несвободата им в интерес на националната сигурност. Балансът на демокрацията е разклатен.

Трилър.

САЩ, 2008г., 108 мин.

Сценарист и режисьор: Род Лури

В ролите: Кейт Бекинсейл, Мат Дилън, Анджела Басет, Алън Алда, Вира Фармига, Дейвид Шуимър, Корни Ванс, Ноа Уайли и др.

Журналистката Рейчъл Армстронг остава в затвора почти година с присъда за възпрепятстване на правосъдието поради отказ да съобщи източника на новина в "Капитол Сън-Таймс", където пише, че Ерика ван Доурън е агент на ЦРУ, чийто съпруг Оскар е написал статия, предизвикала разследване, в което Правителството на Венецуела е заподозряно в атентат срещу Президента на Съединените щати, заповядал в отговор на това въздушна атака срещу страната. Арестувана бързо и изправена пред Федералния съд от независимия прокурор Патън Дюбоа, Рейчъл проявява стоицизъм въпреки стреса в затвора, предателството на съпруга й,  натиска от правителството и дори от собствения й адвокат. Губи делото пред Върховния съд, където е представлявана от Алан Бърнсайд. Неговият основен аргумент се позовава на защита на журналистите по Първата поправка, вписана в закона на 49 щата, а именно че няма закон,  ограничаващ свободата на словото или на пресата. Източниците на информация, които засягат правителството, "пресъхват", ако журналистите са принудени да ги разкрият. Това подкопава фундаменталния демократичен принцип за отговорност на управляващите към управляваните. Процесът е губещ, когато съдът решава в полза на националната сигурност срещу Първата поправка. Ван Доурън е преследвана. Две са уликите, които преплетени в сюжета сочат към самоличността на информатора, но наблюдателите са изненадани и напълно оправдават позицията на журналистката, когато източникът е разкрит.

"Хората са изкоренно свестни, разбрах го."

"Ако това беше истина, щеше да ви лиши от работа, нали?"

"Понякога една грешка е като да носиш бяло след Деня на труда, понякога е като нашествие в Русия през зимата."

"Вие сте антипатриотична малка хитруша, която ще попадне точно в ядрото на Ада." 

"Човек може да води добър живот, да бъде почтен, да отделя за благотворителност, но накрая броят на хората, които идват на погребението му зависи само от прогнозата за времето."

"Един мъж изоставя семейството си, докато е в затвора, за да защити един принцип и се отбелязва с празник. Друг мъж изоставя децата си, за да се бие във война и му издигат паметник. Една жена прави същото и тя е дявол".

Златна Романова