Ако той е руският Спилбърг, кой тогава е американският Михалков...


Споделете с приятели


"Най-великият жив руски кинотворец или... режисьор от старата школа пред опит за нови идеи" изразява най-общо дилемата, която разделя критици и зрители в оценката за Михалков

Никита Сергеевич Михалков е роден на 21 октомври 1945 г. в Москва. Син на известния руски поет Сергей Владимирович Михалков, автор на стиховете на химна на бившия Съветски съюз и силно свързан с комунистическата партия. Майката - Наталия Петровна Кончаловска, също е поетеса и дъщеря на прочутия художник Пьотр Петрович Кончаловски. Големият им син Андрей Кончаловски също е режисьор, но от другата страна на океана.

Като дете присъства на задълбочени литературни разговори в семейния дом, който се явява опорна точка на руското артистично общество. В киното започва да се снима от 14-годишен. 18-годишен изиграва една от главните роли във филма на Георги Данелия "Крача из Москва", като изпълнява и популярната едноименна песен. Младият Михалков бързо става всенароден любимец. В годината на премиерата постъпва в Театралното училище "Щукин", но през 1966 го изключват за нарушение на дисциплината /Михалков нееднократно пренебрегвал занятия заради киноснимки/. Прехвърля се във втори курс на Режисьорския факултет във ВГИК, в майсторския клас на Михаил Ром, където учи 8 години заедно с по-големия си брат Андрей. Завършва през 1971г. Дипломната му работа е късометражният филм "Спокоен ден в края на войната." След завършване на Академията, изненадващо за всички, постъпва в армията и заминава за Камчатка в атомния подводен флот. След демобилизацията се връща в киното. През 1974 излиза първият му игрален филм като режисьор - "Свой сред чужди, чужд сред свои". Десетилетието 1974-1984 е плодотворно. Практически, всяка година на екран в страната излиза по един негов филм - "Роб на любовта" /1976/, "Незавършена пиеса за механично пиано" /1977/, "Пет вечери" /1979/, "Няколко дни от живота на Обломов" /1980/, "Без свидетели" /1983/. Филмите печелят международно признание и награди на чужди и местни фестивали.

Михалков е добре познат и като актьор с роли в над 40 филма и дълъг списък от награди в Кан, Москва, Карлови вари, Европейските филмови награди. През 80-те се снима в "Сибириада" /1979/ под режисурата на брат му Андрей Михалков-Кончаловски, в "Гара за двама" /1983/ и "Жесток романс" /1984/ на режисьора Елдар Рязанов. През 1987г. представя новия си филм "Очи чьорние", заснет в Италия, с Марчело Мастрояни в главната роля. По време на снимките - на 27 септември - се ражда дъщеря му Надя, което режисьорът отбелязва с цветя в една от сцените.

В края на 80-те създава продуцентското обединение "Три "Т" /Творчество, Товарищество/Другарство/, Труд/, което успешно работи и до днес. Първият филм, създаден от Обединението е "Урга" /1991/ - притча за монголска семейна двойка в степта. Филмът е номиниран за "Оскар" с богата колекция от награди. През 1993г. завършва многогодишната си работа по "Анна от 6 до 18", посветен на дъщеря му. Личната амбиция е да повтори успеха на "Летят жерави" - единственият руски филм, спечелил "Златна палма" на Филмовия фестивал в Кан. През 1994г. сталиниската драма "Изпепелени от слънцето" е основният претендент на Ривиерата и печели Голямата награда, но е засенчен от адмирациите за "Криминале" на Тарантино. Завръщайки се, Михалков отправя някои неприятни забележки за "тези хора във Франция, пренебрегващи шедьоврите" и се заклева никога да не участва на фестивали. Дотам спазва обещанието си. "Изпепелени от слънцето" става хит и печели "Оскар" за най-добър чуждестранен филм, а режисьорът е третият от руски произход, удостоен с американската награда - след Сергей Бондарчук /1961/ и Владимир Меншов /1980/. В края на 90-те, заради спорните си политически възгледи, губи от благосклонността на публиката, независимо че "Сибирският бръснар" - грандиозен, високобюджетен романс от края на XІХ век в Русия, бележи рекорден успех в боксофисите. Мненията за режисурата му са поляризирани. Някои го определят като "най-великият жив руски кинотворец", други го смятат за "типичен режисьор от старата школа, провален в опита си да представи нови идеи". През 1998 е избран за председател на Съюза на руските кинематографисти. През 2003 се занимава с документална публицистика. Съвместно с канал "Русия" представя програмен цикъл за белогвардейците със заглавие "Никита Михалков. Руският избор". През същата година излизат два документални филма "Баща" и "Мама", посветени на 90-годишнината на поета Сергей Михалков и 100-годишнината от рождението на Наталия Кончаловска. Излъчени са по централните телевизионни канали, а "Мама" печели Голямата награда от Международния кинфорум "Золотой витязь" .

През 2005 започва реализацията на "Щатски съветник", признат за "Най-добър продуцентски проект на годината" от Международния кинофестивал "Кино-Ялта- 2005". Юбилейната за режисьора година е съпътствана с роли - освен в "Щатски съветник", играе в "Персона нон грата" на Кшищоф Зануси и "Не ме боли" на Алексей Балабанов.

2006 е изцяло под знака на проекта "12". Оттласквайки се от култовия хит на Сидни Лъмет през 60-те - "Дванадесет разгневени мъже", Михалков създава друго произведение с въпроси и проблеми от съвремието. Признанието не закъснява. След 8-годишна творческа пауза, на 8 септември 2007 режисьорът за втори път печели "Златен лъв" във Венеция . Медиите преливат от отзиви. Горещите дискусии сред кинокритиците ги разделят на две: ЗА и ПРОТИВ идеите във филма. Пощата на "ТРИ "Т" буквално прелива от изповедални писма. През януари 2008 споровете се накланят с още една точка "ЗА" от Руската киноакадемия, която го определя за "Най-добър филм на годината" и печели 16 статуетки "Златен орел". На Международния фестивал в Карлови вари през юни 2008 " 12" печели Наградата на публиката, въпреки участието извън Конкурсната програма.

Междувременно отново изостря вниманието на пресата. По поръчка на телеканал "Русия" режисьорът работи по неголям потрет за 55-годишнината на Владимир Путин. Филмът със заглавие "55" предизвиква спорове в обществото. На опонентите, които смятат за неуместно публично да се поздравява държавния глава, режисьорът поднася пояснението за "трогателно и елегантно художествено обръщение", което няма формата на "политическо изявление".

Следва мащабен проект за Великата отечествена война с продължение в "Изпепелени от слънцето 2" и... "Слънчев удар".

ЗАД КАДЪР:

- през април 1990 е избран за президент на Руската федерация по тенис, напуска през септември 1995;

- през януари 1992 става член на Президиума на Руския фонд за култура; от 21 май същата година е избран за председател вместо академик Дмитрий Лихачов, който остава почетен президент;

- през 2006 пътува често до Сърбия, в израз на подкрепа за независимостта на страната;

- два брака: първи с Анастасия Вертинска, втори с Надежда Михалкова и четири деца...


Златна Романова