Морис Пиала

Морис Пиала

Определят Морис Пиала като "кинематографиста на Франция" също както говорят за Райнер Морис Фасбиндер по същото време : "Той е кинематографистът на Германия".

Роден на 21 август 1925 година. Завършва Школата по декоративни и изящни изкуства в Париж. Започва като художник, пробва се като актьор във филм на Клод Шаброл /1969/. Но открива себе си в режисурата. Първите му филми са документални, снимани за Френската телевизия /1958/.

"Любовта същестува"/1960/ е един от тях, посветен на покрайнините на Париж. Приема се топло от критиката и получава награда на ХVІІ МКФ във Венеция, 1960 г.

Дебют в голямото кино за Пиала става "Голо детство"/1968/ - очарователна, трогателна, отчасти автобиографична история, заснета в стила на "директното кино"(”cinema verite”) с непрофесионални актьори. Този успех в игралното кино за Пиала става възможен, благодарение на подкрепата, оказана му от неговия по-стар приятел и колега Франсоа Трюфо. За филма си Морис Пиала получава наградата "Жана Виго"/1969/.

Пиала принадлежи към поколението режисьори, които трудно мога да бъдат предсказани, въпреки че сюжетите на филмите им изглеждат обикновени и банални. Той улавя мелодията на живота и създава история от ежедневните взамиоотношения между мъжа и жената, както в "Няма да остареем заедно" /1972, в рол.:Жан Ян, Марлен Жобер/, в "Лулу" /1980, в рол.:Жерар Депардийо, Изабел Юпер, Гай Маршан и др./, "За нашите любими" /1983/, в който лично изпълнява ролята на баща на нещастно семейство.

Визира съвременната френска средна класа и нейните социално-битови отношения.

Морис Пиала екранизира романа на Жорж Бернанос "Под слънцето на Сатаната"/ "Под знака на сатаната" /1987/, удостоен с Голямата награда на МКФ в Кан, привлякъл вниманието с една от най-значителните роли на Депардийо в киното.

Създава биографичния филм "Ван Гог"/1991/, който носи известност на актьора Жак Дютрон.

Отново с Депардийо снима "Полиция"/1985/ и "Момчето"/1995/.

Критиката нарича Морис Пиала наследник на френската реалистична драма. Често използва непрофесионални или малко известни актьори, стреми се към максимална правдоподобност. Някои от откритите от Пиала млади изпълнители стават кинозвезди, например Сандрин Бонер...

Определят Морис Пиала като "кинематографистът на Франция" също както говорят за Райнер Морис Фасбиндер по същото време : "Той е кинематографистът на Германия".

Всички филми на Пиала /10 игрални и 1 документален/ получават своето признание и награди - и от публиката, и от критиката.

Автор: Златна Романова