Момичето на френския лейтенант

Режисьор Карел Рейш

В ролите: Мерил Стрийп, Джереми Айрънс, Хилтън Макрей, Линзи Бакстър, Едуард Дюк, Емили Морган, Шарлот Мичъл, Питър Вон, Лио Маккерн и др.

Литературата на Джон Фаулз е непреводима в кино. Екранизирани са четири романа: "Колекционерът", "Магът", "Абаносовата кула". "Момичето на френския лейтенант" е третият му роман и единственият филм, който авторът е доволен да признае за "брилянтна метафора на книгата".

Първият опит за екранизация е веднага след отпечатването й през 1969г. и с евентуално участие на Ванеса Редгрейв, но липсват добър сценарий и достатъчно пари. Интересът е незабавен от Сидни Лъмет, Фред Цинеман и Милош Форман. Преди Джереми Айрънс ролята на Чарлз е предлагана на Робърт Редфорд, Ричард Чембърлейн и Джеймс Фокс, завърнал се към актьорската игра след десетгодишна служба за Евангелисткото християнско движение, което се явява и причината да откаже "по морални съображения".

Адаптацията закъснява, за да намери своя най-подходящ режисьор - чешкият емигрант Карел Рейш. Автор от британската "нова вълна", реалист, документалист и в игралното кино, с военен и журналистически стаж, теоретик в монтажа на киното и директор на Британския филмов институт, той уважава литературата, историята и формата /"Айсидора", Спортен живот", "Играчът"/. Структурирането на разказ е неговият специалитет и успява да открие решение за сложния стил на Фаулз. Романът съчетава виртуозна литературна техника в множествена, но съвършено подредена структура, характерна за творчеството му - сюжетът е само игра и канава за тънко изследване на различия в човешки култури: езика, поведението, чувствителността и времето.

6 номинации "Оскар" за: главна роля на Мерил Стрийп, сценарий на Харолд Пинтър, сценография, монтаж и дизайн на костюми /1982/;

"Златен глобус" за главна роля на Мерил Стрийп и 2 номинации за: най-добра драма и сценарий на Харолд Пинтер /1982/;

Награди от БАФТА за: най-добра актриса на Мерил Стрийп и звук на целия екип и 8 номинации за: филм и режисура на Карл Рейш, сценарий на Харолд Пинтър, операторска работа на Фреди Франсиз, главна роля на Джереми Айрънс, монтаж на Джон Блум, сценография на Аштън Гортън и дизайн на костюми /1982/;

Награда "Бодил" за най-добър европейски филм на Карел Рейш от Датските филмови награди в Копенхаген /1982/;

Награда за най-добра операторска работа на Фреди Франсиз от Британското общество на кинооператорите /1981/;

Номинация "Сезар" за най-добър чуждестранен филм от Френските филмови награди /1983/;

Награда "Давид" за най-добър чуждестранен сценарий на Харолд Пинтър от Италианските филмови награди "Давид ди Донатело" /1982/;

Награда за най-добър филм с вота на критиката за "Ивнинг Стандърт" в Лондон /1982/;

Номинация за най-добро представяне на чуждестранна актриса за Мерил Стрийп от читателите на "Фотограма де Плата" в Мадрид /1982/;

Номинация "ГРАММИ" за най-добър албум с оригинална музика за филм на Карл Дейвис /1983/;

Награди за: най-добра актриса на Мерил Стрийп и операторска работа на Фреди Франсиз от Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис /1981/

"Грешницата от Лайм Риджис" съпоставя потисната пуританска сексуалност със социални последствия. Литературната фабула е решена с три финала - викториански, белетристичен и екзистенциален, наблюдавани от дистанцията на XX век. За да постигнат тази дистанцираност в наблюдението на автора, режисьорът Карел Рейш и сценаристът Харолд Пинтър поставят романа в рамка, заобиколена от съвременността с филмова продукция, която го снима. Развръзките във филма са само две - щастлива и трагична. Мерил Стрийп и Джереми Айрънс дублират ролите си в двете времена - миналото и настоящето. И двете двойки могат да се огледат в образите си. Интимната връзка не остава скрита - литературата е толкова силна, че свързва актьорите в афера, много близка до тази на героите им от филма. Разясняван с интерес към Томас Харди с "Тес", състояния от "Брулени хълмове" или друга британска класика, Джон Фаулз наистина ги напомня, но съзнателно и формалистично, защото има цел: той е англичанин, зает със съпоставяне на неангличаните и англичаните - с тежките им традиции и вътрешна съпротива, облечена в познатото на света лицемерие. Ако за някои лицемерието е средство, за други е защита. И свободата е само във въображението, с което Фаулз се забавлява.

Привидност, маниакалност, фрустрации, импулси и шокираща сексуална статистика - нищо не се е променило от Викторианската епоха до днес или още от Древната античност.

Чарлз Смитсън, богат лондонски ерген с интерес към Дарвин и палеонтологията, открива Сара Удръф "Трагедията", отхвърлената блудница от всички в Лайм Риджис - от любимия мъж и от малкото местно общество заради своя грях. Грехът е увлечението й по ранен френски войник, който я прелъстява и изоставя. Изолирана, но интелигентна, тя е наета за компаньонка в четенето на капризна богоязлива дама. Чарлз е сгоден за аристократката Ернестина Фримън, с която би могъл да продължи природните си занимания без раздвоение. Но среща меланхоличната Сара, чието лице запечатва, а историята й още повече го привлича. Тя е искрена и цени свободата. Страстта покорява и двамата, но имат свидетели. Сара бяга, Чарлз я търси. Паралелно, в ролите на Сара и Чарлз влизат актьорите Ана и Майк, които снимат филм и повлияни от героите, променят собствените си съдби. Свободата предлага два финала.

Златна Романова

"Мога да те уверя, че истинското очарование на този свят се намира в тази градина."

"През 1857г. са преброени 80 000 проституки в Лондон и околностите. Една на всеки 60 къщи е била бордей."

"Във време, когато мъжкото население от всички възрасти в Лондон е наброявало 1 250 000, проститутките са приемали по 2 млн. клиенти на седмица."