Мег Райън
Мег Райън
Енергичната бондинка с игриви сини очи се оказва оценена със своята вътрешна сила и влияне. Мег Райън е в Класацията на 100-те най-силни личности в Холивуд.
С участието си в “Топ Гън” се превръща в звезда само с една реплика: “вкарай ме в леглото или ме губиш завинаги”.
Тя е игрива, неспокойна, нервна, дори истерична, но чаровна, привлекателна и силна. Някои от феновете, дори подозират, че неподправената й игра се дължи на това, че тя играе самата себе си, или по–точно не играе, а просто се снима такава, каквато е. Какво по-добро попадение от това да намериш себе си на екрана, без усилието да залагаш на школските методи за актьорска игра.
Маргарет Мери Емили Ан Хайра, родена на 19 ноември 1961 във Феърфийлд, Кънектикът. Дъщеря на кастинг-агент. Родителите й са разведени от 1976. Завършила е Висшия колеж в Бедъл през юни 1979. Премествайки се в Ню Йорк, постъпва в Нюйоркския университет и специализира журналистика. За да изкарва пари, докато учи, се включва в актьорската игра под новото име Мег Райън /Meg Ryan – анаграма от Germany/. През 1981 изгрява на големия екран като “дъщерята” на актрисата Кандис Бърджийн в последния филм на Джордж Кукър “Богатство и слава”. След успешен кастинг е избрана за ролята на Бетси в дневния сапунен сериал “Докато свят светува” и остава в екипа от 1982 до 1984. С участието си в “Топ Гън” се превръща в звезда само с една реплика: “вкарай ме в леглото или ме губиш завинаги”. Следва покана от изпълнителния продуцент Стивън Спийлбърг за “Вътрешно пространство”/1987, реж. Джо Данте, с Денис Куейд/. Омъжва се за Валънтайн Дей през 1991. Междувременно участва в блокбастъра “Когато Хари срещна Сали” /1989, реж. Роб Райнър, с Били Кристъл/, който се качва на върха на класацията по приходи/ сцената в ресторанта се превръща в хит/. За ролята на Сали, Мег Райън е номинирана за наградите “Златен глобус” и тези на BAFTA/Британската филмова академия/. Следва нова номинация за успешната комедия “Безсъници в Сиатъл” /1993, реж. Нора Ефрон, с Том Ханкс/. Въпреки, че малко зрители обръщат внимание на малката дрогирана приятелка на Джим Морисън в “Дорс”/1991, реж. Оливър Стоун, с Вал Килмър/, Райън решава да изневери на своето комедийно амплоа с ролята на алкохолизирана съпруга и майка в “Когато един мъж обича една жена” /1994, реж.Луис Мандоки, с Анди Гарсия./, но скоро се завръща отново към хумора и шегата. “Прелюдия към целувка” /1992, ,реж. Норман Рене, с Алек Болдуин/ прераства във “Френска целувка” /1995, реж. Лорънс Касдан, с Кевин Клайн/. Романтиката продължава в “Градът на ангелите” /1998, реж. Брад Силбърлинг, с Никълъс Кейдж/, “Имате поща” /1998, реж. Нора Ефрон, с Том Ханкс/ и завива към драмата в трилъра “Доказано жив”/2000, реж.Тейлър Хакфорд, с Ръсел Кроу/.
Енергичната бондинка с игриви сини очи се оказва оценена със своята вътрешна сила и влияне. Мег Райън е в Класацията на 100-те най-силни личности в Холивуд, нищо че е едва в последната тройка. За съжаление, присъствието й и в другите класации е също толкова скромно. Тя винаги е сред първите от края на списъците, но все пак е в Топ 100 на филмовите зведи на всички времена на сп. “Импайър”. Любима актриса на читателите и он-лайн потребителите на седмичното издание на “Пийпъл”. Всеки флирт по време на снимки бързо прераства в съжителство: по време на “Топ Гън” живее с Антъни Едуардс”/д-р Грийн от “Спешно отделение”/, след “Вътрешно пространство” заживява с Денис Куейди, възможно е и да са сключвали някога брак, но факт е, че имат син – Джак Хенри Куейд. И Мег Райън, също като Джулия Робъртс, отказва ролята в “Първичен инстникт”. Шарън Стоун явно има за какво да им благодари. Песента на Savage Garden “'All Around Me” е посветена на Мег Райън от композитора на групата – Даниъл Джоунс. На 4 февруари 2002 съдът в Лос Анджелис издава ограничителна забрана за 40-годишния агент по недвимжи имоти Джон Майкъл Хюджис, който обсаждал дома на Райън, обявяйки се за нейн годеник. И в комедийните, и в драматичните роли се откроява със своя темперамент, тя е игрива, неспокойна, нервна, дори истерична, но чаровна, привлекателна и силна. Някои от феновете, дори подозират, че неподправената й игра се дължи на това, че тя играе самата себе си, или по–точно не играе, а просто се снима такава, каквато е. Възможно е, нали ролите и сюжетите се раждат от действителния живот. Какво по-добро попадение от това да намериш себе си на екрана, без усилето да залагаш на школските методи за актьорска игра.
Автор: Златна Романова
