Кино с любов към децата



Споделете с приятели


Мариана Евстатиева-Биолчева изучава кино и телевизионна режисура във Филмовата школа в Лодз, Полша. Дебютира в документалното кино. Още с първите си филми проявява интерес към света на децата, който след това пренася и в игралното кино. Своеобразно изследване как децата възприемат киното е цикълът й от учебни филми "Ние обичаме киното"(1968)

В игралното кино дебютира с "Тигърчето"(1973) по сценарий на Васил Акьов, следва "Мигове в кибритена кутийка"(1979) със Сребърна награда от МКФ-Москва'79 и "Златен Лачено" от МКФ-Авелино, Италия'81 г.

"Първите два филма ми донесоха радост. И по време на работата, и след това. Но основната причина си остава тази, че обичам децата. Обичам децата, обичам да общувам с тях и ми е приятно да създавам нещо за тях. Но не, за да им казвам кое е хубаво и кое лошо, а за да открия, ако мога, какво те сами считат за хубаво или лошо", споделя режисьорката.

Филмографията й е пълна с любов и признание: "Похищение в жълто"(1981), по мотиви от повестта на Павел Вежинов "Произшествие на тихата улица", със "Сребърен Лачено" на МКФ Авелино'83, Италия и Наградата на публиката на ХІV фестивал в Хихон, Испания'81; "Дяволското оръжие"(1982), по сценарий на Боян Биолчев, със "Сребърен Лачено" в Авелино, Италия '83, "Горе на черешата"(1984), "Търси се съпруг за мама"(1985) със Сребърен медал от МКФ Москва'85 и награда от МКФ Алансон'87, Франция, "Амиго Ернесто"(1986), "Племенникът чужденец"(1989) по мотиви от приказката "Младият англичанин" на Вилхелм Хауф.

За телевизия снима филмите "Отрова в извора"(1985), "Не се мотай в краката ми"(1987) със "Златна ракла" и Наградата на Интервизията от Международния фестивал на телевизионния филм в Пловдив 88, "Здравей, бабо" (1991), детската новела "Сватбата"(1997) и сериалите "Синята лампа"(1974), "Сбогом, любов"(1975), "Мъже без мустаци"(1989), "Мили, бате - писмата на един дакел"(2001), "Принцът и просякът" (2005)