"...той изговаря Шекспировите реплики така, сякаш наистина ги мисли..." - "Аз съм Англия. Това е всичко"

Споделете с приятели


"...той изговаря Шекспировите реплики така сякаш наистина ги мисли..." - казва английският драматург Чарлз Бенет, който среща Лорънс Оливие през 1927г. Един от ранните успехи на Оливие като "шекспиров актьор" е от 1935г., на Лондонска сцена, в спектакъла "Ромео и Жулиета" с Джон Гилгуд. След Втората световна война, на предложението си към Уилям Уайлър да го режисира във филмова версия на "Хенри V" , Оливие получава отказ и съвет: "Да се режисира сам". Резултатът излиза през 1945г. като първата сериозна адаптация на Шекспир за кино с "Оскар" за изключително постижение. Само три години по-късно Оливие надминава себе си, режисирайки се сам, в амбициозната адаптация на "Хамлет" /1948/ и печели 4 награди "Оскар", две от тях в свое лице – за "най-добър филм и най-добра мъжка роля" . Лорънс Оливие е единственият представител в историята на "Оскар"-ите , режисирал себе си в награден от Академията филм.


Всичко е заложено от самото начало. Лорънс Кер Оливие е роден на 22 май 1907г. в Доркинг, графство Съри, Англия. Баща му е свещеник и решава, че синът му ще стане актьор. Всъщност, корените им идват от Франция. Родът Оливие се пренася в Англия през ХVІІ век по религиозни причини. Те са протестанти-хугeноти, преследвани от Католическата църква. Първитe му актьорски изяви са още на 15 години, после Оливие учи в Лондонското училище по сценична реч и драматични изкуства. Успехът идва бързо. През 1929г. година печели аплодисменти и в Лондон, и в Ню Йорк. /"Краят на пътя", "Личен живот"/.

Една млада англичанка, едва започнала кариерата си на сцената, се влюбва в Лорънсовия "Ромео". През 1937г. тя е Офелия за "Хамлет" в специалния спектакъл в двореца Елсинор, Дания. През 1940г. става втора съпруга на Лорънс Оливие. И двамата се завръщат след "бум" на американския екран. Тя е Вивиан Лий, с ролята на Скарлет О'Хара, в "Отнесени от вихъра" /с Кларк Гейбъл/. През 1944г. Оливие и Лий вече са заснели заедно четири филма и заминават с режисьора Чарлз Бенет за Шотландия, "за да пресъздават действителна история за шотландско момиче, обвинено в убийството на своя френски любовник. Търсейки факти за сюжета, тримата кинотворци се проявяват като съвременници на Шерлок Холмс и изравят доказателства, неизвестни на процеса, които могат да изпратят младата жена направо на бесилката" . Затова и проектът е изоставен.

По време на 20-годишния си брак Вивиан Лий и Лорънс Оливие си партнират на театралните сцени в Англия и Америка, а във филми се снимат само когато наистина имат нужда от пари. През 1951г. Оливие работи върху екранната адаптация на романа на Теодор Драйзър "Сестра Кери", но нe е доволен от себе си и никога не говори за филма. По това време Вивиан завършва участието си във филмовата адаптация на пиесата на Тенеси Уилямс "Трамвай желание" и получава втори "Оскар" за ролята си на Бланш Дюбоа.

В биографията на Лорънс Оливие /изд.1987/ за Холивудския му период от 30-те години се отбелязва, че първата му съпруга Джил Езмънд е по-голяма звезда от него по това време. В киното той е превъзхождан от втората си съпруга Вивиан Лий, въпреки че списъкът с филмовите му роли е четири пъти по-дълъг от нейния.

Половината от капитала му в киното се дължи на "Играчът" /реж. Тони Ричардсън/, за първи път поставен като спектакъл на Лондонска сцена през 1957г. Във филма участва и бъдещата му трета съпруга Джоан Плоурайт. Двамата сключват брак през 1960г. и остават заедно до смъртта на Оливие. Прекосявайки Атлантика през 1958г., ролята на Арчи Райс в "Играчът" затвърждава славата му в Америка. Той е превзел Холивуд още през 1940г. с "Ребека" на Хичкок ,"Гордост и предразсъдъци" и парада на звездите във военната драма "49-ти паралел".

След Втората световна война започва Шекспировата ера в биографията на Оливие, която остава емблематична за творчеството му с"Хенри V", "Хамлет","Ричард ІІІ","Отело". Междувременно отказва ролята на проф. Хумбърт в "Лолита".

През 1974г. едновременно е номиниран за "ЕММИ" в две телевизионни роли - "Дългия път на деня към нощта" и "Венецианският търговец" . Последната му велика роля е в телевизионната адаптация на "Крал Лир" , отнасяйки последната награда "ЕММИ" в своята богата колекция от 70-те години на ХХ век

ЗАД КАДЪР:

През 1985г., на Церемонията по връчването на наградите "Оскар", Лорънс забравя да прочете номинациите за най-добър филм, просто отваря плика и без обявена конкуренция провъзгласява победителя - "АМАДЕУС" на реж. Милош Форман.

Въпреки своите благороднически титли отказва да води разговор, в който не се обръщат към него с "Лари".

През 1947г. е избран за Кавалер на Кралския орден.

Пред 1970г. получава доживотната титла "Лорд". Погребан е в Уестминстърското абатство в Лондон.

През 1984г. излиза автобиографичната му книга "Изповеди на един актьор".

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:

Винаги признава, че за него работата е повече от всичко: "Без играта не мога да дишам."

"Аз съм Англия. Това е всичко"

"Всички говорят за МЕТОДА. Какъв метод? Аз учех, че всеки от нас трябва да има свой СОБСТВЕН метод."

/към млада актриса, оплакваща се от несериозно отношение, защото е блондинка/: "Но скъпа, това е твое решение."

/за Мерлин Монро/: "Тя е професионален аматьор."

"Не познавам по-добра работа от тази, дадена на актьора - да учи човешкото сърце на умението да се познава."

"Естествено, всички сме играли, това е вроден инстинкт във всеки от нас. Някои са по-добри от други, но всички сме били в роли, други все още са - политици, плейбои, кардинали, крале".

"Актьорът трябва да може да сътвори вселена в дланта на ръката си".

*Златна Романова