Лазарица

Моноспектакъл на Рангел Вълчанов по едноименната пиеса на Йордан Радичков

Режисьор на театралната постановка: Юлия Огнянова

Сценарист и режисьор на филма: Коста Биков
Оператори: Огнян Ангелов и Цветан Недков
Сценография: Вечеслав Парапанов
Костюми: Елена Иванова
Звукова картина: Мариана Вълканова, Джони Пенков и Борис Траянов

В ролята на Лазар - Рангел Вълчанов

Участват още: Теодора Атанасова и Владимир Люцканов

В "Лазарица" Йордан Радичков събира живота в огледална притча за човешките "сезони" на ползи и неблагодарност...

Лазар отива в гората да застреля кучето си, защото подозира, че е бясно. Понеже то е много едро и силно, човекът го завързва със синджир за едно дърво, а самият той се качва горе и стреля, но... неточно. Лазар гръмва в синджира и така освобождава своя стар, вече ненужен другар.

В невъзможност да слезе от дървото, защото отдолу стои изпълнено с омраза и злоба куче, Лазар прибягва до силата на словото. Припомняйки добрите стари времена, той първо се изповядва във вярност към жертвата, после изсипва гневни заканителни думи, стига до ярост и накрая примирено приема абсурда, който сам си е докарал.

Изтощен от напразни опити, Лазар си признава, че се е борил нечестно - лъгал е кучето, подмамвал го е, заплашвал го е, показвал му е ту своята боязлива, ту своята отмъстителна страна. Но това няма да му донесе прошка. Кучето остава непреклонно, решено да чака и да отмъсти, че тъй жестоко и подло са искали да му се "отплатят" за вярната и пълна с любов "служба към човека".

*ZR