РЕКЛАМА


„Култът към личността в България пристигна със самолета, с който дойде Георги Димитров. За огромното мнозинство от нашия народ той не бе израз на фанатична почит или страстна вяра, а на СТРАХ. За много хора произнасянето на думите „нашият любим учител и вожд, бащата на цялото прогресивно човечество, другарят Сталин“ беше нещо като ваксина срещу терора. Когато говорим за боготворене на хора, за „култ към личността“, трябва категорично да запишем това явление като заслуга единствено на комунистическата власт. Като изкуствено отгледан феномен без корени в историята на народ, който е създал богомилството, великото учение на съмнението, народ, който винаги се е съмнявал във всичко, от Бога до пъдаря, и който се е прекланял единствено за да се самосъхрани.“

Из „Задочни репортажи“ – Г. Марков

Култът към личността – изолирано тоталитарно явление или вечно движеща се обществена субстанция, завладяваща примитивните умове с комбинация от власт, окови, страх, идеология и архетипи? Какви са неговите проявления в България? Откъде произлиза и как приключва? Единствено при диктаторски режими ли вирее? Как можем да се застраховаме от повторното му избуяване?

Под „Култ към личността” при социализма разбираме легитимиране на господството чрез харизмата на Вожда. Комунистическото бъдеще става видимо за всички чрез „лика на вожда”. Господството се основава на подчинението, а не на насилието; на доброволния отказ от свобода, а не на отнемането ѝ. Покорство - като ритуално „следване на мелодията” в марша на великата епоха.

На 6 юни от 21:00 часа в студиото на „История.bg” ще се проведе съдебен процес срещу „култа към личността“ по НОХД № 25.02/1956 срещу другарите Йосиф Сталин, Йосиф Тито, Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков.

Бъдете с нас в понеделник като прокурори, адвокати и съдебни заседатели, за да участвате в „Съдът на историците“ над тоталитарните фараони! Водещ - Георги Ангелов.

Дискусията в студиото на предаването е с участието на:

vlcsnap-2016-06-06-21h18m39s249Професор Искра Баева - преподавателят по Нова и съвременна история в Софийския университет, автор на многобройни публикации за България и социалистическите страни в годините на социализма, която определя култа към личността на вожда като феномен на ХХ век, появил се благодарение на масовите обществени движения и на модерните медии.

 

vlcsnap-2016-06-06-21h19m49s187Професор Евелина Келбечева - преподавателят в Американския университет, инициатор на обществената дискусия за основна промяна на образователните програми по съвременна история, която вижда култа към личността като самооправдаване на режима за терора и провалите му, чрез струпването на вината върху една личност.

 

vlcsnap-2016-06-06-21h16m30s232Доцент Наталия Христова - преподавателят по теория и история на културата в Нов български университет, историк и философ, специалист по Съвременна българска политическа и културна история и автор на многобройни научни изследвания, между които "Специфика на българското "дисидентство". Власт и интелигенция 1956-1989".

 

 

vlcsnap-2016-06-06-21h18m48s84Тони Николов - главният редактор на портал „Култура“, философът и журналист, за когото култът към личността е травма в новата ни история със сляпото възвеличаване на повече от спорни личности.

 

 

vlcsnap-2016-06-06-21h16m58s13Доцент Даниел Вачков. Историкът от БАН, специалист по Стопанска история на България след Освобождението, изследвал икономическите и политическите процеси в социалистическа България, който заявява, че Априлският пленум от 1956-а слага край на един култ към личността, за да постави началото на друг култ към личността.

 

 

Култът към личността
"ИСТОРИЯ.BG" - 06.06.2016

РЕКЛАМА