Коми, хората

27 години до премиерата на един филм, който не губи валидност.

Без официална прожекция, "Коми, хората" е спрян след Голяма награда в Нион, Швейцария, забранен за разпространение у нас и в чужбина, с иззети от органите на МВР изходни материали, включително негатив. На режисьора негласно не се дава възможност за работа в продължение на повече от две години. Първото официално преставяне на случайно открития филм / след "нежната революция"/  е на Фестивала на изкуствата "Аполония" през август 2012г.  Три месеца по-късно /декември 2012/ е фестивалната му премиера в Пловдив на Фестивала на неигралното кино "Златен ритон".

"Коми, хората" е непосредствено наблюдение на гурбетчии в странство. Земята е Коми през 70-те години на ХХ век.  Хиляди българи заминават да работят в дърводобива сред тайгата при лоши условия за по-големи заплати.  Авторите представят панорама на  живота им в далечния север, където сред суровата красота на природата се крият човешки съдби и компромиси, чуват се изповеди и мисли - на работното място, в медицински пункт, на опашка в столовата, в дома на културата или в кръчмата до.. края на деня в дървените селища.

"Скалпелът на сценариста и режисьора Петър Попзлатев не се колебае да направи точен психологически разрез на мисленето на българина, принуден да приеме Заточението в предсибирските планини като единствен изход за излизане от мизерното си съществуване".

Документален филм.

България, Русия, 1985г., 36 мин.

Сценарист и режисьор: Петър Попзлатев

Оператор Емил Христов

"Присъствалите на откриването на Tribeca Cinemas тепърва ще споделят впечатления, но аз все още преживявам енергийното откриване на фестивала "Златен ритон" в Пловдив през декември 2012 с недопуснат навремето документален филм на Попзлатев – черно-белият "Коми, хората" (1985). Той е виртуозна и травматична мозайка на българската безнадеждност, запокитила семейства и пропиляла съдби из мочурищата на Коми и заснета паралитично от Емил Христов. Стъписваща е валидността на този филм – естетическа и социална" Геновева Димитрова

Интервю с Петър Попзлатев за странната съдба на филма