Киноновелата "Под тавана, който се лющи" на Софийския панаир на книгата

Предаване: Култура.БГ, 13.12.2017

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Таванът е метафора за общото небе – това, което е над всички нас. Според автора ние живеем в цивилизация, която е запуснала своето небе. Все по-рядко се радваме на изгряването на слънцето или луната. Ние живеем в цивилизация, която е забързана. В книгата се разказва и за едно кино, в един преломен момент за Югославия когато умира другарят Тито и когато всичко се прекъсва. Всичко до този момент, което е било важно, се прекъсва. „Под тавана, който се лющи“ задава въпроса до каква степен ние сме герои в своя личен филм и до каква степен всъщност сме статисти в собствения си живот. За разлика от съвременната цивилизация където литературата е малко избутана в покрайнините и където всичко се извършва с фантастична скорост, литературата е поостаряла дисциплина, тя е ръчна изработка и като пишете, и като държите книгата в ръце тя по някакъв начин е забавена в съвременния живот. Но на забавения кадър всичко се вижда по-добре. На забавен кадър много по-добре се вижда изражението на лицето, капка пот, друг път кръв. На забавения кадър се виждат не само победителите, но и тези, които са победени.

Литературата е една от истините за света, смята Петрович. Отношението между реалност и измислица в литературата се сменя от един автор за друг, от една епоха за друга, от един стил писане на друг. Тя е частица от нашия живот.