Ходене по мъките - история от българското здравеопазване

Предаване: Панорама, 08.12.2017

В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Ваня Григорова: Трудно може да се опише, ако не се преживее... Първо изпадаш в тежко отчаяние. Светът за теб приключва. Чудиш се защо точно на теб. След това започваш да търсиш изход. Изход не само в България, защото виждаш, че тук трудно се случват, ако изобщо се случат нещата. Започваш да търсиш контакти в Германия, в Щатите, в Турция, в Австрия, навсякъде, за да разбереш има ли изход, има ли спасение за твоето дете... Най-непоносимото е това, че няма система, че не знаеш какво предстои, че това е следващата правилна стъпка. Ти се бориш с хора, които виждат главата на детето ти като касичка, бориш се със система, която от друга страна се опитва да пести разходи... Най-високата степен на „емпатия“ знаете ли в какво се изразява?! Вие сте млади, ако нямате друго дете, направете си. Едно дете не се заменя с друго дете. Един родител не се заменя с друг родител. Някак станали сме толкова цинични, че се опитваме да заменяме хората - нещо, което е невъзможно.


БНТ: Това са истински думи, така ли?


Ваня Григорова: Това са истински думи, които се казват много често, за съжаление. Това не е казано само на нас. Попаднах на един много интересен случай - български лекар, който работи и живее в Хайделберг, издал е една книга „С ръка на сърцето“, защото е сърдечен хирург. Този човек е изключително благодарен на българската образователна система, не пропуска повод да подчертае, че той е излязъл от България, не пропуска да подчертае, че е това, което е, благодарение на България. Когато обаче заговори за отношението към пациента, то е такова, каквото не може да бъде видяно в България.


Ваня не можа са довърши тези думи, защото понякога и най-силните плачат. Ще спестим това. Но искаше да разкаже за унижението по дългия път в битката за тяхното дете. За хората, които се превръщат в „здравни емигранти“, за да спасят близките си. За добрите, които са им помогнали тук, въпреки всичко. Благодарение на Фонда за лечение на деца нейният племенник днес се лекува в чужбина.


Ваня Григорова: Когато живееш в зверилник, ти се превръщаш в звяр, няма как да е другояче. Ние сме забравили основни уроци. Ще трябва да си ги припомняме, макар и на най-висока цена. Това е, което се случва в момента. Мога да споделя това, което ми каза български неврохирург, който живее и работи извън страната. Той казва, че е напуснал родината, защото тук не може да живее нормално, да изкарва нормални приходи и същевременно съвестта му да не е подложена на натиск. Той казва, че много от неговите колеги не са били такива, системата ги е превърнала в това, което са в момента. Казва: "Ако не вземеш - друг ще вземе." Всички заедно събираме пари за деца, за приятели, за роднини. И някак остава усещането, че ние сме държава, в която няма пари за най-важното - да спасим някого. Защо става така? Вече чухме няколко такива случаи на разкрити схеми - болница в болницата, препродажба на лекарства. Ние знаем, че това съществува. Може би всяко българско семейство се е срещало с примери за това как нещо може да струва една пета от това, което струва в България. Това са част от начините, по които се източва бюджетът. Но вместо пациентски и лекарски организации да се обединят и да се преборят с тези схеми, защото това може да бъде направено, ние се борим поединично. Изпращаме есемеси, предлагаме и купуваме стоки в благотворителни базари. Откупуваме съвестта си... Това е, което правим. Защото, ако няма държавна система, утвърдена, която да работи, никакви есемеси и никакви благотворителни кампании няма да помогнат на хората в най-тежкия момент от техния живот.


Затова Ваня днес е решила да говори, да разкаже собствената си история. И утре ще отиде на протеста срещу мораториума върху иновативните лекарства.


Ваня Григорова: Някои смятат, че това са лекарства, които не са утвърдени или още не се знае дали действат. Не, тези лекарства работят! Пример за това е лекарство срещу левкемия. Резултатите са отлични. В момента някои хора с левкемиия се радват, че са успели да влязат в тестовата група, от която в предишната година 5 от 5 са излекувани. Не можем да пренебрегваме новостите в медицината, освен ако не сме решили да похарчим няколко живота.


БНТ: Само защото не можем да сложим ред в системата...


Ваня Григорова: Само защото не можем да сложим ред в системата. Не можем да търпим безкрай. Но най-важното е да не търпим тогава, когато можем да се борим... Когато видим нередност - да се съпротивляваме, да намерим сили. Има сайт на Здравната каса, където всеки може да провери какво се отчита на негово име като лечение, за да отиде и да каже: “Не, това не ми е правено, моля да накажете онзи, който го е сторил. Когато някой има доказателства, че една става струва 6 хиляди евро, а в България Здравната каса я плаща за 52 хиляди лева, той трябва да отиде и да го каже. Всички тези малки битки ще доведат до голяма промяна...


БНТ: Човек винаги има надежда, дори когато никой не ти я обещава...


Ваня Григорова: Точно така. Личен опит. Когато моите близки отидоха в чужбина и видяха грижата за болния там, видяха как грижата не се ограничава само до болния, но обхваща и неговото семейство, понеже спокойствието на семейството е основен фактор за оздравяването, тогава, може би още в първия месец, чухме се и зет ми каза: “Знаеш ли, Ваня, кое ми е най-тъжното? Аз тук се чувствам добре, макар да е толкова тежко заболяването. Аз имам надежда, че детето ще се оправи. Това, което ми е тъжно е, че в България не е така. Тъжно ми е за българите..."



Автор: Катя Тодорова
Оператор: Михаил Врабчев



Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад