РЕКЛАМА

Още от деня | Казусът с либийския кораб: Говорят инж. Георги Раковски и Борислав Цеков | Части от предаването - 4

Кризисни решения. Скандалът с либийския кораб 00:40:32

БНТ 1 | 14.01.2019 | Още от деня

Кризисни решения. Скандалът с либийския кораб

Кризисни решения. Скандалът с либийския кораб
Роми срещу военен - коментар на ген. Димитър Шивиков 00:07:11

БНТ 1 | 14.01.2019 | Още от деня

Роми срещу военен - коментар на ген. Димитър Шивиков

Роми срещу военен - коментар на ген. Димитър Шивиков
Политически аргументи, опозиционни размисли - коментар в студиото 00:12:05

БНТ 1 | 14.01.2019 | Още от деня

Политически аргументи, опозиционни размисли - коментар в студиото

Политически аргументи, опозиционни размисли - коментар в студиото
Казусът с либийския кораб: Говорят инж. Георги Раковски и Борислав Цеков 00:19:13

БНТ 1 | 14.01.2019 | Още от деня

Казусът с либийския кораб: Говорят инж. Георги Раковски и Борислав Цеков

Казусът с либийския кораб: Говорят инж. Георги Раковски и Борислав Цеков

"Казусът с либийския танкер ще се развива по институционален ред. Това е правен спор", каза юристът Борислав Цеков.

"Но той е част от много по-широк казус. Либийската страна дължи пари на България в лицето на държавна фирма, която впоследствие е трансформирана и приватизирана, но е легитимен правоприемник на държавния "Булгаргеомин". Почти три десетилетия Либия не ги плаща тези пари", изтъкна Цеков.

Българската държава очевидно не прави достатъчно, за да защити интереса на българските фирми, допълни той.

Според него е несъстоятелно твърдението, че има акт на пиратство. Конвенцията по морско право казва, че са нужни два признака, за да има пиратство. Първо – завземане на кораб в открито море или на територия, която е извън юрисдикцията на отделна държава, и второ – трябва да има пиратски кораб, който превзема друг кораб. Няма нищо подобно в казуса с танкера в Бургас.

Договорите на "Булгаргеомин" бяха основно с Министерството на земеделието за търсене и изваждане на вода. Там се вадиха 3,6 млн. куб. м. вода дневно от наши сондажи, каза инж. Георги Раковски, дългогодишен изпълнителен директор на "Булгаргеомин".

Няма рекламация за нашата работа. Всички договори са предадени по правилата. В Либия се извършва няколко вида контрол. И на техническо ниво няма нищо, което да не е признато и прието, посочи инж. Раковски.

"За да бъдат удовлетворени и възмездени заплатите на наши бивши служители в Либия, "Булгаргеомин" се наложи да тегли кредити от банки, които не успя да покрие, защото не можа да събере парите от Либия и впоследствие влиза в процедура по несъстоятелност. Най-големият кредитор на "Булгаргеомин" е Министерството на финансите. "Булгаргеомин" е подписал споразумение за проучване и добив на нефт. България е инвестирала над 168 млн. долара за геоложки проучвания за добив на нефт", заяви още Раковски.

Казусът с либийския кораб: Говорят инж. Георги Раковски и Борислав Цеков
"Още от деня" | "Кризисни решения. Скандалът с либийския кораб" - 14.01.2019

РЕКЛАМА